Марионела Стоянова: За болката на другия трябва да държим отворени и сърцата си
.jpg)
Устройството, което се управлява чрез поглед, вече се ползва ежедневно от потребителите на Сдружение "Социален център", каза създателката на сдружението Марионела Стоянова
Интервю на Димитър Мишев - в. "Компас" с бургазлийката, номинирана за „Личност на годината – 2018“
Снимка: Флагман.БГ
За истинската съпричастност, за болката на другия трябва да държим отворени очите си, но най-вече сърцата си. Това каза в интервю за в. „Компас“ създателката на Сдружение „Социален център“ Марионела Стоянова, която в 18-ия ден на януари бе сред 9-те най-достойни хора на церемонията за „Личност“ на годината“.
Тогава тя получи и грамота за неизчерпаемата й енергия, човеколюбие и загриженост, с които служи на хората в неравностойно положение чрез осигуряване на компютърна техника за управление с поглед. Това устройство вече се ползва ежедневно от потребителите на „Социалния център“, съобщи дамата, приела мисията да помага на хора в неравностойно положение, които имат някакви физически ограничения.
Тя е ангажирана с най-чувствителната сфера в обществените отношения – работа с хора с физически или ментални проблеми. От създаването си преди 7 години Сдружение „Социален център Бургас” е помогнало на десетки с потребност да имат по-добър живот.
Софтуерът за устройството, което се управлява чрез поглед, вече се използва от посетители с различни потребности, за които този вид смартустройство е основното им око към развитието на реалния свят.
„То е най-вече за тези, които не могат да говорят, не могат да движат мишката на компютъра с ръка. Посредством устройството, чрез погледа си могат да пишат, на практика да общуват, да се обучават“, обясни Марионела Стоянова.
„Имаме технологията благодарение на екипа, с който работя, и на всички, участвали в кампанията. Това, което постигаме, е плод на колективни усилия“, добави тя.
Един от проектите, по които сдружението работи през 2018-а, бе „Граждани на България, граждани на Европа”. Той бе финансиран от Агенцията за хората с увреждания. В него една от основните дейности беше танцтерапия за хората с увреждания. Наетите по проекта хореографи ги учат да танцуват.
-Ръководеното от вас Сдружение "Социален център" получи голямата награда - Гран при на фестивала "Несебър без граници" през 2018-а, а в началото на 2019-а Венелин Тодоров Ви номинира за „Личност на годината“ за неизчерпаемата енергия, човеколюбие и загриженост, с които служите на хората в неравностойно положение чрез осигуряване на компютърна техника за управление с поглед. Очаквахте ли това признание?
-Номинациите за „Личност на годината 2018“ на информационния сайт Флагман.бг, както и предишната за „Бург на годината 2018 “ на Радио 1, дойдоха за мен съвсем неочаквано. Разбира се, аз съм много благодарна за оказаното внимание! Но бих искала да подчертая още веднъж, че приех тези номинации не толкова и не само като оценка за своя труд, а по-скоро за дейността на ръководената от мен организация Сдружение „Социален център Бургас“. Защото зад всяко наше постижение стоят съвместните усилия на екипа на сдружението, както и на нашите потребители - лица със специфични потребности, на техните родители, на доброволците ни и други хора, съпричастни към това, което правим.
За Гран при от Фестивала „Несебър без граници” например, големи заслуги имат хореографите, които подготвиха танца, с който се представиха нашите потребители.
-А как устройството, което се управлява чрез поглед, помага на вашите приятели с различни потребности и колко пластмасови капачки се наложи да съберете с колегите си от "Социалния център" за него?
-Ние събирахме пластмасови отпадъци в продължение на една година и седем месеца. В кампанията участваха страшно много хора и институции. Включиха се деца от детски градини, ученици от бургаските училища, непознати за нас хора от други градове, които са научили за кампанията ни от радиото или пресата. Това ни изпълни с невероятно вълнение и благодарност към тях! На сайта на нашето сдружение - www.sscb.eu, може да бъде прочетена подробна информация за това, кои участваха и колко точно средства бяха събрани. Имаше отделни физически лица и организации, които ни подпомогнаха и чисто финансово, за да съберем по-бързо нужната сума. Към днешна дата, работата с устройството е вече факт. Проведено беше обучение за екипа на Центъра за неговото използване. Под ръководството на логопеда и другите специалисти, устройството вече се ползва ежедневно и от потребителите ни. Чрез него се подобрява процесът на общуване и учене при нашите потребители.
-На церемонията „Личност на годината 2018“ елитът на Бургас се събра, за да аплодира Вас и другите достойни хора, номинирани за приза, заради добрите Ви дела. Според областния управител и кмета всички вие сте победители, но какво бихте казали за хората, на които давате пример с делата си? Те съпричастни ли са с проблемите на хората в нужда? Кой най-много ви помага в мисията да им осигурите подходяща среда за творчество и развитие?
-Ако правилно съм разбрала въпроса, питате ме, дали местната и държавна власти са съпричастни към проблемите на хората в нужда в нашия регион? Моят отговор на този въпрос е положителен. И Областна администрация, и екипът на Община Бургас, който е ангажиран със социалната политика, полагат много усилия, за да помагат на хората в нужда. В Община Бургас има разкрити много социални услуги, насочени към удовлетворяване потребностите на лицата със специфични нужди. Има заявена воля и се полагат усилия за диалог по различни важни за хората теми, например достъп на околната среда, подпомагане и т.н. Мисля, че и от страна на Областна администрация, и от страна на Община Бургас има чуваемост за проблемите и нуждите на хората с увреждания и въобще хората в нужда. Но разбира се, това не трябва да е едностранен процес, а самите хора в нужда да са много активни и това да е един непрекъснат процес, за да има реални резултати.
-На тържествената церемония споделихте, че когато преди седем години с двама ваши колеги сте създали „Социалния център“, сте се надявали с новата организация да дадете шанс на хората с увреждания от нашия град и региона, за да създават социални контакти, да се обучават и тя да е като трамплин за техните творчески изяви. Сега какво бихте казали за тези хора, които развиват своите способности в центъра?
-Да продължават да се развиват, дори и извън центъра. Защото още от началото идеята ни беше чрез организацията да оказваме подкрепа на лицата със специфични потребности, да водят, колкото е възможно по-самостоятелен живот. А това означава, хората с увреждания, които обслужваме, да учат, да намират работа, да се реализират, колкото е възможно по-пълноценно.
-А „Социалният център“ приемник ли е на Националния център за социална рехабилитация? Сградата не е ли тясна и подходяща ли е за дейностите, които развивате?
-„Социален център Бургас“ не е приемник на НЦСР. Той е съвсем отделна и самостоятелна организация. Предоставяните от него услуги се различават от дейностите на НЦСР. Връзката с Национален център за социална рехабилитация е факта, че част от основателите на „Социален център Бургас“, в т.ч. и аз сме работили преди това в НЦСР. В периода 1997 - 2010 г., НЦСР беше единствената НПО, която много активно и съзнателно работеше за социалната интеграция на хората с увреждания в Бургас и не само в нашия град. С част от днешните потребители на „Социален център Бургас“ се познаваме оттогава. Моето мнение на човек, който е свидетел на появата и последващото развитие на всички социални услуги за хора с увреждания в Бургас е, че именно НЦСР беше проводник на новото виждане за това, как трябва да изглеждат качествените социалните услуги за хората със специфични потребности.
Що се отнася до сградата, която ползваме на ул. „Апостол Карамитев“ 12, да, тя наистина вече ни „отеснява“. Защото нашите потребители стават все повече. Всички те са със затруднено придвижване, някои ползват инвалидни колички и ни е нужно повече пространство. Нашите дейности се разрастват и това също изисква пространство. В процес сме на търсене на по-голямо помещение, но за съжаление това не става така лесно, както бихме искали. Всяка помощ и подкрепа в тази посока е добре дошла!
-С “Окото“, което подарихте на колежката Катя Касабова, сте участвали в изложението за цветя „Флора-Бургас“. Как е изработено и вярвате ли, че обществото може да прогледне, да осмисли думите на Малкия принц, че „същественото е невидимо за очите, а истински се вижда само със сърцето“?
-Това „Око“, изработено от стари вестници в часовете по трудотерапия в продължение на месеци, е заредено с много символика. Във въпроса ви се съдържа и неговият отговор. И той едва ли е изненадващ. За истинската съпричастност, за болката на другия трябва да държим отворени очите си, но най-вече сърцата си. Аз мисля, че обществените нагласи по отношение на хората с увреждания постепенно се променят. Има повече съпричастност, повече разбиране. Свидетели сме и на редица чисто законодателни промени, касаещи хората с увреждания.
-Преди няколко години подарихте на евродепутати мартеници и рисунки, изработени във вашата творческа работилница. Сега какво бихте им казали? Какво трябва да се промени, за да не са домовете на много от нашите съграждани като затвор за тях?
-Промените са започнали, както казах и в отговора на предишния въпрос. Просто трябва да продължат. И това трябва да бъдат общи усилия - на законодателните органи, на политиците, на организации като нашата, които са приели за своя мисия да работят в полза на хората с увреждания, на самите хора, които имат нужда от подкрепа, а също и на медиите.
Талантливи бургазлии с увреждания пяха и танцуваха в Морското казино