Бард: Престъпно е да затварят университети заради несъществуваща пандемия!

Печат
Категория: Интервю Създадена на Сряда, 29 Юли 2020 Написана от BurgasArt
Румен Спасов разкри, че е избрал „2020 - без маска“ за име на новия си музикален албум заради корумпираните политици, които използват войната с COVID-19 като патерица 
/Интервю на Михаил Димитров с Румен Спасов – журналист и бард/
Затварянето на театри по епидемологични причини е достойно за абсурдна пиеса, казва Румен Спасов. Известният бард и журналист от София, ще представи в последния четвъртък на юли новите си песни на сцената на БулевАрт от 19 часа. До него ще е управителката на сдружението "Аутизъм днес" Владислава Цолова, която ще обяви важна новина за бургазлии. В града ни ще бъде открит дом за деца със специални потребности. 
Румен Спасов е завършил българска филология и културология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Участник-основател е на Университетския състав за старинна музика и на Литературния кръг "Стрелец 2". Автор е на книгите: "Амбицията, наречена български рок" (1992), "Култура или война" (2001; второ електронно издание 2003). Издател и редактор е на "Аудиториум" - интернет издание за университетска култура (1997), което от 1999 е само електронно
 
-Сцената на БулевАрт в последният четвъртък на юли ще бъде превзета от един столичен поет с китара, роден в Панагюрище, но познат с песните си и в Бургас. Осем години след като спечели конкурса „Срещу вятъра“ на „Солени ветрове“, Румен Спасов записва нов музикален албум заедно със свои приятели. „Плочата“ ще носи названието „2020 - без маска“. Защо? 
-„Без маски“ се нарича едно от предаванията на Радио Алма Матер Класик ФМ, за което работя вече десетина години, заедно с колеги, сред които не мога да не отлича Йордан Георгиев – незрящият водещ, за когото не само сред театралните среди се говори с искрено уважение. През последните месеци, в условията на тая „пандемия“, за която нямаше как да научим преди виртуалната епоха, се шегуваме с приятели, че звучим протестно и като че провокираме мейнстрийма сред журналистическата колегия. Някои наистина прекалиха да пригласят с безкритичното приемане на недоказуеми факти, от които се възползват определени политици, подценили обществото ни. Първоначално си представях названието на диска да е нещо като „На български е пял“, защото текстовете са на красив български, подбирани са и са мислени десетилетия, а част от песните са кавъри на известни чуждестранни хитове и бардови откровения, версиите на които са си лично мои и звучат релевантно на оригиналите – и с текст, и с подтекст. После просто „2020“ реших да се нарича дискът или 2 по 20, нещо като заигравка с моите 3 по 20, но разбрах, че и други артисти имат проекти с такова цифрено название – тази година наистина звучи като край или като начало... 
 
-Мнозина обаче вероятно са си помислили, че заглавието има нещо общо с този маскарад заради коронавируса. Свързано ли е с маските, които според доц. Мангъров са като решетките на прозорците, през които може да премине всеки вирус? 
 
-Добавих „без маска“ към името на албума... и в метафоричния, и в хигиеничния смисъл на думата би трябвало да се разбира. С респект към Милен Цветков, когото ще запомним с това „Маските са, за да мълчите“..Та така – „2020 без маска“! Защото със или без маска трябва да е въпрос на личен избор, а не на казармено разпореждане. От самото начало на войната с Ковид 19 това не е битка за здравето на хората, а е повече патерица на едни компрометирани политици, които трябва да си ходят. Наистина - мащабът и на корупцията, и на психическото неравновесие изглежда глобален, смутително световен. Обаче трябва да се отнасяме по-критично и към страховитите „данни“ и към някои световни организации, откъдето тръгна всичко. Всяко мнение на „малките хора“ извън управлението и чиновничеството, на тези, чието мислене не е обвързано с лоялност към „едни пари“, не бива да се подценява. Чувствам, че с този диск изразявам точно това.
 
-Предстоящият ви концерт е под наслов „Живот с достойнство... или?“... Или какво?
 
-Панагюрските ни предходници са го казали и приели за житейска позиция категорично: „Свобода или смърт!“ – ни повече, ни по-малко. И после – робът, извоювал свободата, да се стреми към съвършенство. Такъв живот с достойнство заслужава всяко човешко същество. Не може някой друг да навлиза в личното ти пространство без да те пита и да се аргументира с това, че е за твое добро. Според мен е престъпно да се затварят училища и университети поради несъществуваща „пандемия“, доказателство за която е „международното положение“. Или още по-лошо – доказателствата, за която да се плащат или да се купуват с декрети на управляващите. Но огромното зло на корупцията е, че на много хора им хареса да си седят дома и да си имат измамната сигурност на парите, на които служат. В едно здраво общество би трябвало да е обратното – парите да служат на хората. Вероятно съм с някаква старомодна нагласа, но си мисля, че затварянето на театри по епидемологични причини е достойно за абсурдна пиеса. Забраните за събиране на хора на публични места вече има и все повече трябва да се проявява обратният ефект, хората ще протестират – обратното би било симптом за жестоко обществено заболяване. Уж добрите намерения всъщност постигат лоши резултати, животът с достойнство според мен изисква да се говори за тези неща, а в песните да се откриват не само ритмите на една определена консуматорска скука, но и грижата за другите, и за планетата ни като лична отговорност. И да си даваме сметка, че демагозите станаха виртуози да изкарват бялото черно и черното – бяло. Това не бива да се приема нито от конкретния човек, нито от обществото, споделящо неотменните идеали на хуманизма. Освен към виртуалните пандемии и страховете си, е необходимо да се обърнем към отстояване и  утвърждаване на добрите стари ценности, с които сме израснали – без тях обществото губи опорите си.
 
-Новият ти албум и двата концерта в Бургас са в подкрепа на деца и младежи от Центъра за настаняване от семеен тип „Христо Ботев“ в София и на каузата "Аутизъм днес"... Трудно ли се взема такова решение? Как се свърза с тези хора и кога се появи желанието да им помагаш?
 
-През последните години зачестиха случаите на деца, които, така да се каже, остават деца завинаги. Някои родители превръщат грижата за тях, както и настояването си обществото да се отнася адекватно, в своя кауза. Други – в условията на чудовищното разслоение, което допуснахме в обществото ни – нямат възможности – да се грижат подобаващо, да осигурят живот в развитие на „невидимите деца“... Имам една песен по текст на Балчо Балчев, в която е разказана историята на маратонеца, който се състезава на равна нога с всички други, принуден да го прави с „краката си дървени“... Домовете за хора със специални образователни потребности или за такива, които са лишени от родителска грижа, следва да бъдат подкрепяни по всякакъв начин от обществото и от всеки човек на изкуството. А не да бъдат затваряни, каквато е тенденцията на отчуждение спрямо всичко през последните месеци.
 
-С теб на сцената на „БургасАрт“ ще излезе и председателката на "Аутизъм днес". Вероятно тя ще съобщи къде ще е новият дом за деца с аутизъм в Бургас, но може ли преди това да съобщите новината? Къде и кога ще бъде открит?
 
-За „Аутизъм днес“ и за добрата практика на държавно-обществено взаимодействие в тази организация, разбрах от приятел. В Националния дворец на децата, където работех до пандемията, от години имат опит с точно отнасяне към такива деца и към техните родители. Ролята на изкуствата в такъв процес е незаменима. Актьори, писатели, художници подкрепят каузата, имам дълбоко лични причини и аз да го правя, включително с песните си. Радвам се, че и в Бургас ще има такъв дом на грижата и на отговорността, повече ще можете да научите от Владислава Цолова, която оглавява организацията и която ще присъства лично на концерта ни в четвъртък 30 юли от 19.00 ч. на сцената БулевАрт.
 
-Какво би казал на хората, които днес едва намират смисъл да останат в България? Има ли кауза, която може да ги спаси от скуката и егоизма? 
 
-Да решиш дали да останеш в България е като да решиш дали да останеш в света – въпрос на личен избор. Отиването при „по-високия стандарт“ е повече от проблематично днес. България е далеч по-здравословно място за реализация, природните дадености са неповторими. По-големите заплати са въпрос на политическо решение, което не бива да закъснява, защото народонаселението се топи, но не само заради тях, а и заради несправедливостта на управляващите към предишни поколения и към духовни достояния, които изхвърлиха заедно с пропагандно замърсената мръсна вода на така наречения комунизъм... Неповторим е пътят на всеки човек, възможността да се посветиш на каузи тук или другаде по света е сходна, но тук си с хора, с които говориш един език. Въпросът с разбирателството на тоя наш един език, както и с намесата на другите „международно признати“ езици, допълнително усложнява ситуацията, но за мен реализацията в родни пространства е за предпочитане...  
 
-Защо?
 
-Защото „...чрез кътче съкровено възможен става космосът, и скромният ти дъх осмисля атмосферата, чрез собствения дух – да търсиш, да намериш...“ – преди десетина години го написах и изпях, но ми се струва, че винаги ще е актуално. А това е достатъчна мотивация да продължа да търся срещи с нови приятели – сега, за да довърша диска и песнопойката с него, а по късно – да го представям пред публика. Поредицата ми концерти започна от родното Панагюрище, надявам се и представянето на готовия ми диск да е пак там след около 2 месеца. Имам покани и от Стара Загора, и от Казанлък, обсъждам възможности за концерти в Прага, Пловдив, Брюксел, Сливен.. и навсякъде, където се пеят и се слушат песни на български. Без маски и с човешко съпричастие.
 
-Какво бихте пожелали на своите приятели от най-добрия град за живеене?
 
-Бих искал да благодаря на бургаските приятели от Кръга на барда, от Дома на писателя, от Бургаския свободен университет и от Националното музикално училище, на издателите, поетите, писателите, художниците, с които вашият град е богат. Правете по-често разговори с такива хора, а не със замесените в „злобите на деня“... Нека сме внимателни към всички, които имат ценностни каузи. И към тези, които споделят, че маската не е въпрос на отговорност или на безотговорност, а е въпрос на личен избор.
 
В подкрепа на деца и младежи от Центъра за настаняване от семеен тип „Христо Ботев“ в София и на каузата "Аутизъм днес". Набирателна сметка: Първа инвестиционна банка IBAN BG95FINV91501014911453
Спомоществования ще се приемат и на самия концерт
30 юли 2020 г., четвъртък, от 19.00 ч., - Сцена "БулевАрт" на ул. "Богориди" в Бургас. 

Коментари

Най-четените статии

НОВОСТИ НА РУССКОМ

BurgasArt
kanun-dnya-pobed Наталья Матвеева Каждый год мой главный праздник 9 МАЯ я праздную по разному. Организация больших праздников и бессмертного полка позади....