.jpg)
Надявам се „Необикновеното пътуване на Инифъл“ да помогне на читателя да открехне врата към своя приказен свят, споделя авторът на романа
Интервю на Димитър Мишев с астропсихологa за в. "Компас"
Даниела Ангелова е психолог по образование и астролог по призвание. В книгата й „Необикновеното пътуване на Инифъл“, която още мирише на мастило, няма да намерете практични съвети как да намалите влиянието на напрегнатите аспекти или да се възползвате от хармоничните комбинации между планетите. Може обаче да откриете вратата към своя приказен свят.
Цената на романа е 13 лв., като са предвидени отстъпки за покупка над 3 бр., както и за разпространители и дистрибутори.
За поръчки, дистрибуция: 0893 988163; 0876 885572
Може да си поръчате романа и като се обадите на редакционните ни телефони
-Вашият роман „Необикновеното пътуване на Инифъл“ пътува вече към читателите. Как се роди той и случаен ли е фактът, че те ще имат възможността да разлистят книгата на Великден?
-Вероятно не е случаен. Родена съм през тези дни и започнах да пиша около Великден. Може би, закономерно се появява и книгата за този голям празник. Името на книгата, както и картината на корицата също не са случайни. Много е важно, да се довериш на това, което правиш. Най-истинските неща в живота се раждат толкова спонтанно, те са простички, дори обикновени, затова не им се обръща внимание.
Надявам се, с тази книга всеки читател да поеме по свое необикновено пътуване.
-Определяте романа си „Необикновеното пътуване на Инифъл“, който излезе от печат седмица преди Великден, като приказка за възрастни деца. Защо? Ако читателят открехне вратата към този приказен свят, какво ще види?
- Да, романът е за пораснали деца! Мечтите са плод на детската наивност, чистотата на вярата, смелостта да ги последваш. С възрастта човек забравя детските си въжделения. Странно е, защото да си възрастен и мъдър не е закономерно. Мечтите не изчезват, те само се забравят от нас. За мен, приказен свят е аналогично на Божествения. А там, влизат и са приети само децата, защото са чисти и непорочни, какъвто е светът на Бог.
Читателят може да открехне врата към своя си приказен свят, да си спомни детето и мечтите си. Да намери сила, подкрепа, вдъхновение, увереност, че случаен живот не съществува, както и случайни събития. Интересно е да прочетеш как някой друг е преживял същото като теб. Да научиш, как се е справил с някоя трудност, как е преодолял страданието, тъгата, как в процеса на живеене придобива смелост в житейските перипетии. И да запази вярата си.
-Помогна ли ви астрологията и психологията за „Необикновеното пътуване на Инифъл“?
-За мен, астрологията и психологията са неразделни. Човек опознава на части света, обстоятелствата и условията, докато не усвои тяхната цялост. Да мислим, че звездите и човекът са нещо отделно, е същото като да вярваме, че психиката ни няма нищо общо с физиката. Астрологията е моята врата към небесните явления, които винаги са ме вълнували.
Да намериш математическата формула на мечтата е голямо предизвикателство. Това е, като да тръгнете на път и да си вземете карта и компас, вместо непрекъснато да питате другите за посоката и трасето.
-В мечтите си всеки от нас иска да живее в един по-добър свят и ако си представим, че човешката душа прилича на галактически пътешественик, който се учи от грешките си, може ли да се каже, че пътуването на всеки човек е необикновено?
-Да, душата е пътешественик през времето и пространството. А ние как опознаваме душата си, знаем ли къде пребивава, откъде идва и какво иска да научи?! С този роман обръщам внимание на едно такова пътуване, което чрез обикновени житейски случки, всъщност извършва необикновено духовно пътуване. Всеки от нас за да се роди в този свят, е направил един вид “споразумение”, което не помни. Величието на живота е толкова голямо, че е нужно да се родиш малък и несъвършен и в този смисъл “грешен”. Няма жив човек, който да не греши, затова не разбирам защо хората толкова се страхуват да не сбъркат?!
-На двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас,
едно градче със себе си заето -
Поморие се казваше градчето...
Това е част от песента на Недялко Йорданов, Тончо Русев, Стефка Берова и Йордан Марчинков. Градчето обаче сега не сияе, а чернее, разтърсено от ужасна трагедия. Едно 8-годишно момиче е удушено. Защо се случи това?
-Много пъти съм се питала защо се случва това или онова?! Защо Бог позволява да се случват подобни трагедии?! В книгата изобилства от подобни въпроси, както и отговори, дадени ми, директно от живота. Имаше времена, в които сложното обяснение на простите случки и неща, ми изглеждаше трудно и непонятно. След това процесът се обърна, започнах да имам просто обяснение на сложните процеси. Нищо няма произволен характер, взаимовръзките между събитие, което наблюдаваме и неговата причина, се коренят в психологическите характеристики, които не виждаме. Случва се това, което се намира в самите нас. В случая има множество страховита агресия, неопозната, неподвластна на собствен контрол и затова е насочена към другите. В човека съществуват сили, които е добре да познава...
-Много от българите, които не могат да изживеят мечтите си, вместо да поемат към един по-добър свят, стигат до психиатрична болница. Стрелецът от Лясковец, който някои побързаха да сравнят с канибала от Голямо Буково, може би ще бъде лекуван, ако се окаже, че не може да бъде съден за убийството на баретата Емил Шарков. Много по-трудно ни е обаче да приемем, че една майка е способна да убие дете, защото е казало че синовете й са грозни. Като психолог как си обясняваш това?
-Както съм казвала и друг път, животът е винаги справедлив. Ние хората сме тези, които съдим и биваме съдени. А щом го правим, е логично да последва “изпълнение” на присъдата. Каквато роля си отредиш –такова е и деянието ти. Майката не е убила детето поради изказването му за грозните синове. Мисля, че ако тя не е имала у себе си психологическа настройка на агресор и жертва, нямаше да извърши това. А при всеки от нас я има тази психофизиологична реакция. Аз намирам пряка връзка между дадена постъпка, породилото я чувство и първопричината да я породи. Хормоналната зависимост и душевното състояние са в тандем с мисловната представа на човека. Двуполюсният модел може да се наблюдава навсякъде около нас, черно-бялото мислене идва от заложената ни програма: живот –смърт! Светът изобилства с постъпки и действия, причинени от чувството: жертва/насилник с основното психологическо усещане за нападение или бягство. Наблюдаваме разновидности от всякакъв характер, но основите са страх/смърт. Ето ви и връзката с Великден. За да обърнеш този процес от смърт към живот, не означава, че ще спреш да се страхуваш. Това си е чисто човешко чувство и означава да опознаеш страховете си, да ги приемеш като част от живота, да ги понесеш на гърба си, да се разпнеш на кръста на човешките си страдания, да обикнеш смъртта. Кога човек заобиква смъртта?! Не е ли, когато ужасно страда?! Не е ли, когато му е писнало да се бори за оцеляването си?! Не е ли, когато е на дъното?! Тогава човек не само заобиква смъртта, той просто я желае, готов е за нея. Не е ли бил готов Христос за кръста?! А спасението, това е обратният процес към живота. Защото, животът сам по себе си е непрекъснат и в този смисъл и вечен. Преминавайки през собствената си човешка голгота, се възнасяш към духовната си природа, там няма страх, има живот и радост, има любов.
В книгата ще намерите и това. Може би и своя си път към завръщане.
Това е Христовото ни спасение, осъзнаването и съзнателното ни живеене.
-Съвременната българка живее като че ли живот под наем. Типичен пример за това е 23-годишната Тереза Коцева от Кнежа, чиито две деца, включително новородено, бяха отнети и дадени на приемни семейства, защото тя имала неплатена сметка от 400 за ток. Държавата плаща на мащехи 1000 лева да се грижат за тях, вместо да помогне на една българка, която си е загубила работата. Иска ми се това да е частен случай, но не е. Много са отчаяните жени като Тереза. Как тези майки и техните деца ще преживеят този ужас?
-Зная какво имаш предвид, но човешкият ни живот по принцип е под наем. Ако човек опознае тази мисъл и осмисли тази преходност на живота, наистина ще заживее по нов начин. Това не е някакво духовно напътствие, а битие, в което съществуваме. Този ужас има две лица, едното е психологическо и се нарича страх, а другото е социалното му лице. За съжаление, преди време се сблъсках директно в лицето на подобен майчински кошмар. Познавам и приемни семейства, които наистина получават доста пари за отглеждането на отнетите деца. Не само социалните служби не си вършат добре работата, но и обществото ни е крайно време да приложи усилия и желание за промяна. Веднага трябва да има натиск върху държавните институции, да има контрол над подобни деяния, да се свързваме помежду си, да огласяваме, да помагаме, да проявим лична заинтересованост към подобни проблеми, да положим усилия, да отделим време, да проучим и научим законовите рамки, за да можем да ги оборим! Няма друг начин за промяна. Той винаги идва от личното отношение, от личните усилия и личната воля, да се приложи справедливо решение и начин. Корупцията на всяко ниво, не е нищо друго, освен незряло алчно състояние на страх и насилие. Ако всеки от нас помага според акъла, образованието, чувствата и съзнанието си, то нещата бързо ще се променят в градивна посока. Всеки от нас е участник в тази матрица на света, затова имаме правото и задължението да бъдем съзнателни. Най-трудното е, може би, да гледаш обективно на дадено явление и да вземеш субективно участие, както можеш и умееш. Ако си представим света като градина, то в нея жените са плодовете от труда и вниманието на градинаря-мъж!
Докато не се научим на лична отговорност, не е възможно да живеем добре и свободно.
-Какво би пожелала на нашите читатели?
-Желание и смелост да повярват в мечтите си толкова безпрекословно, че да получат сили и време за тяхното осъществяване. Да победят смъртта, за да живеят в приказен свят, който е напълно реален и достъпен. Това съм написала в книгата и съм приложила за всеки читател, практичен подарък. Знаете ли, учител е не онзи, който ви учи на нещо, а този от когото, вие се учите. Всичко започва от желанието, дали за добро или не, желанието е в основата на всичко случващо се. Христос е моят Учител. Пожелавам ви да бъде и ваш!
