Участието на млади творци на 12, 16 и 20 години в двудневния поетично-музикален „ураган“ е гаранция, че фестивалът има бъдеще, казаха бардовете
Интервю на Михаил Димитров със Светлана и Атанас Стоянови
Фестивалът „Солени ветрове“, който от тази година е международен, ще събере на една сцена над 40 бардове от пет страни.
В двудневния поетично-музикален „ураган“, който стартира от днес в 17:30 часа, за първи път ще участват творци на 12 и 16 години, а това е гаранция, че Летните празници на изпятата поезия имат бъдеще, каза в интервю за в. „Компас“ председателят на сдружение „Солени ветрове“ Светлана Стоянова.
Бардът фантаст Атанас Стоянов сподели, че да пишеш протестни песни и да 
ги пееш на „Охлюва“ в конкурса „Срещу вятъра“ е вид мазохизъм, защото освен ясно изразена гражданска позиция, се изисква висок морал и принципност. „Бардът не е само човекът, който пее. Той живее по начина, по който пее“, казаха Атанас и Светлана Стоянови, които са сред организаторите на фестивала в Бургас.
Той може да очарова всеки със своите добре разказани и изпети истории, а тя е автор на музиката на някои от тях и радва почитателите на бардовете със своя глас.
-На 29 и 30 август за шести пореден път „Солени ветрове“ събират на една сцена най-добрите бардове от България, но сега ще участват поети с китара от пет страни. Международен ли става фестивалът?
Светлана Стоянова: Винаги сме се стремили към това „Солени ветрове“ да покаже богатството и разнообразието на този вид изкуство, възникнало още в древни времена. Когато организирахме фестивала с Христо Граматиков, искахме да дойдат на нашата сцена бардове от Европа и от други места по света. Малко по малко осъществяваме тази мечта.
Атанас Стоянов: Той вече е международен.
-В тази криза как се организира фестивал с над 40 бардове и четирима поети?
С.С.: Ех, пак ли за криза ще си говорим!? Да, трудно е. Но това го знаят всички наши сънародници, които, въпреки многото проблеми, си следват пътя, намирайки начин все пак да създадат нещо стойностно. За култура се отпускат много малко средства, което неминуемо води до ограничаване размаха на даденото събитие. Обърнахме се за подкрепа към приятели. Както в миналото нашите деди са се обединявали, за да изградят заедно мост, църква, училище, така и сега се намериха много хора, които подкрепиха идеята на фестивала. Кой с каквото може ни помага – с добър съвет, с труда си и т.н.
А.С.: Проектът ни спечели финансиране от страна на Община Бургас, но с отпуснатите средства можехме да направим еднодневен фестивал или драстично да ограничим броя на участниците. Голяма помощ ни оказа „Овергаз Изток“. Тяхното дарение спомогна да се покрият останалите належащи разходи. Ако не беше този дарител, във фестивала нямаше да може да участват толкова много хора. Така успяхме с помощта на Общината и на дарителя да съберем 4500 лева, а за събитие от такъв мащаб са необходими доста повече средства. Въпреки това над 40 бардове ще пеят на „Охлюва“. Всички разходи, които сдружението ни направи покрай организацията на „Солени ветрове”, обаче си остават изцяло за наша сметка. Положихме много безвъзмезден труд за всички дейности, които остават скрити за публиката, но са важни, за да се реализира този фестивал.
С.С.: Много неща за самия фестивал ги правим сами. Когато нямаш достатъчно налични средства, влагаш уменията си, труда и времето си, за да направиш това, което искаш. За много кратко време се отзоваха приятели и благодетели, които ни помогнаха, за да може на сцената да излязат над 40 поети с китара. Сърдечно им благодарим!
-Кой пръв ви подаде ръка?
С.С.: Художникът Румен Статков. Той идва на нашия фестивал като фен и разбирайки в какво положение сме и че нямаме средства за нито една награда, като изключим статуетките от конкурса „Срещу вятъра“, ни предложи да нарисува една картина. Преди две седмици, идвайки в Бургас, обаче ни донесе не само една, а три графики. Те са като карикатури. Много са хубави. Блазе на този бард, който ги получи, защото да имаш произведение на изкуството от толкова известен и добър автор, е нещо много ценно! Още повече ме радва това, че Румен Статков ги е правил специално за фестивала с мисълта за хората, които излизат на сцената.
Когато се срещнахме, за да ми даде картините, той сподели, че силната емоция от преживяното по време на двата фестивални дни от 2013 г. го е държала чак до Нова година. Много бих се радвала, ако повече хора, тръгвайки си след фестивала, носят тази емоция...
-Дължа ви извинение за това, че в статията ми за бардовските шаржове на Румен Статков, която излезе в миналия брой, съм пропуснал да пиша, че известният бургаски скулптор Атанас Стоянов е изработил двете статуетки за конкурса „Срещу вятъра“. Кой друг ви помогна, за да може Бургас отново да е бардстолица на България и на Балканите?
С.С.: Уточнението, което сега направихте, е важно, защото ние сме му много благодарни, за красотата вложена в тях, както и на всички други приятели, които ни помагат. А четирите статуетки, които са ни подарък от Светлозар Николов, са за останалите награди на фестивала. Бардът лютиер, който миналата година подари на известния с артистичния си псевдоним Див козел Красимир Йорданов арфа с рога за рождения му ден, реши да направи от дърво закачливи статуетки за фестивала.
От Дружеството на бургаските художници също ни подкрепиха и ни дариха една картина, за което сме им много благодарни, защото ние като творци ценим изкуството и знаем колко много струва това, което те правят. Да дадеш нещо толкова ценно само защото ти харесва идеята, е за дълбок поклон.
А.С.: На шуменския фестивал, на който нашето сдружение „Солени ветрове“ бе поканено като съорганизатор, бяха 15 бардове. Финансирането обаче беше толкова, колкото на Летните празници на изпятата поезия в Бургас. Тогава колегите казаха, че не е възможно с толкова малко средства да направим фестивал и заявиха готовност да помагат кой с каквото може.
С.С.: Щастливи сме от това, че тази общност показа човещина и че може за една идея да работи заедно.
-Интересът към фестивала расте и може би на това се дължи този рекорд от 43 бардове. Труден ли беше изборът кой да участва?
С.С.: Имаме три критерия - поезия, музика и изпълнение, които си остават непроменени. На базата на тях сме определили кои от тези, които са подали заявки за участие, да излязат на бургаската сцена. Важно е и дали кандидатите, които искат да участват, имат песни за различните видове концерти, като „Кучешката вахта” – сатирични песни, „Бардовете по света” за популярни песни на български и чуждестранни автори и, разбира се, „Срещу вятъра” – за нова песен с активна гражданска позиция.
А.С.: Спазихме демократичния принцип на първия фестивал, в който бяха измислени тези критерии и не ограничаваме участниците в идеите и посланията им. Всеки бард е уникален и е много трудно да определиш кой е по-добър. Единият е силен в едно, а другият - в друго. Затова както ни е шарен животът, така е важно да има многообразие и на сцената.
С.С.: Освен голямата бройка участници ни се обадиха фенове от цялата страна, които ще дойдат специално за фестивала, и това са хора, които не познаваме. Научавайки от интернет за „Солени ветрове“, идват с огромното желание да чуят песните на нашите бардове. Сигурни сме, че ще бъдат впечатлени от чутото.
-Какви изненади сте ни подготвили този път?
С.С.: За публиката може би младежите, които ще участват, ще са най-приятната изненада. Това, че на „Солени ветрове“ има бардове на 12, 16 и 20 години показва, че този фестивал има бъдеще. Ако на сцената се явяваха само познатите бардове, то рано или късно щяхме да изпратим Летните празници на изпятата поезия в историята. Радва ме това, че 12-годишната ти дъщеря ще е сред нас! Това е твърде ранна възраст, за да се явиш на такъв фестивал. Ще ми е много интересно да я слушам. Когато бяхме в Шумен, чухме за първи път дуета Виктор и Кристиян Макарови. Бащата спечели миналата година конкурса „Срещу вятъра“, а сега за първи път ще излезе на „Охлюва“ заедно със сина си, който е само на 16 години. Слушах ги на фестивала в Шумен и много ми хареса начинът, по който това момче пее. Той свири и на тарамбука, и на китара. Направиха страхотно изпълнение на група „Пятница“ и на Висоцки. Чудесни са! Двадесетгодишните Ариана Стоянова и Йово Панайотов също са ни подготвили изненада. Двамата ще пеят в дует. Публиката я очаква огромно разнообразие от дуети и индивидуални изпълнители, от нови песни с различни истории и послания. Ако имахме финанси, този фестивал трябваше да е тридневен, защото се налага бардовете да са на сцената на „Охлюва“ по 4 часа и половина на ден, а това е много. Програмата ще е изключително натоварена за самите изпълнители. Няма да има почивка, но се надяваме да е удоволствие за тези, които ги слушат и гледат. Хубави песни ще има за всеки вкус.
-На „Бургас и морето“ наградите са само три, а при вас колко са?
С.С.: Десет са. Едната от тях е за поетичния конкурс „Срещу вятъра“. Нашите награди не са парични, а са произведения на изкуството.
-След една година протести протестиращите станаха управляващи. Трудно ли се пише „Срещу вятъра“, когато няма кой да протестира?
А.С.: Има протестиращи и протестиращи. На някои им се плаща, за да са на улицата. Други протестират на работно време, а трети, за да си увеличат пенсията. Има антипротестиращи и такива, които станаха управляващи. Тези, които пишат протестни песни, не са от нито една от тези категории. Това са хора с гражданска позиция, с принципи, с морал, почитащи българските традиции, дошли от много далечни времена. Те са като солта на живота. Това не са онези, които люшкани от вятъра тук и там, се гънат като тръстики. Някои от тях си мълчат през цялото време, пък седнат и напишат една песен и цял свят запява или се впечатлява от това. Песните им не са комерсиални, не са шлагерни, а такива, в които казват нещата толкова точно и ясно, че всички ги разбират и по този начин обръщат реалността. Нали сте чували онази фрази от книгата „Приказка без край“ на Михаил Енде: „Когато наречеш нещата с истински имена, те стават действителност“?. Бардовете, които пеят в „Срещу вятъра“, наричат явленията, недостатъците и хубавите неща с истинските им имена. Не се пишат трудно протестни песни, когато това става от душа и когато имаш позиция. Най-трудно е когато ни замазват очите. На базата на мъглата и лъжата да измъкнеш истината и да я покажеш не е лесно.
С.С.: Важното е да има надграждане. Надграждай себе си, но не се губи по пътя, забравяйки ценностите, на които от дете нашите близки са ни учили! Нямаш ли стабилната основа, клатушкането е неминуемо. Голяма част от нашите управници твърде лесно залитат от една идея в друга, от една партия в друга, делейки се на -фили и -фоби забравяйки, че всички са българи и че е крайно време да станат държавници с общи решения и мисъл за бъдещето на България.
А.С.: Бардът не е само творец. В песните на истинския поет с китара ще откриете неговата вяра и житейска философия, но това не са само думи, а неговият живот, неговите принципи. Ако малко отстъпи и хората видят, че той говори едно, а прави друго, спират да му вярват. Затова да пишеш и пееш е голяма отговорност. Лицата от протеста вече ги няма, а това значи, че им е предложено нещо и те са го приели. Много е интересно, ако на някой бард, който е неудобен, му предложат нещо, дали ще го приеме. Аз не познавам такъв, който би се продал.
