Интервю на Йорданка Георгиева и Димитър Мишев с художника маринист за в. "Компас"
Изложба с дъх на море ще събере приятелите и почитателите на Йордан Маринов в Залата на художниците на ул. „Александровска“ срещу хотел „България“. Тя ще бъде открита на рождения ден на художника маринист на 15 октомври в 18 часа.
Йордан Маринов е роден на 15 октомври 1944 г. в град Българово, но ученическите му години преминават в Поморие. Оттогава датира и неговата съдбовна връзка с морето.
Той е член на СБХ от 1978 година, а от 1980 до 1991 е главен художник на Поморие.
Снимка: Николай НЕДЕВ
За Олимпийските игри през 1980 г. в Москва младият творец проектира мозайката на стадион „Лужники“, а неговите монументални стенописи, дърворезби и металопластика постепенно „превземат“ училища, обществени сгради, хотели, кметства в цяла България.
Йордан Маринов има много самостоятелни изложби в България и Германия, както и участия в изложби в Канада, САЩ, Япония, Германия, Белгия, Франция, Италия, Англия, Турция, Сърбия, Холандия.
Негови творби притежават и редица частни колекции в различни страни на Европейския съюз.
„Йордан Маринов е от малкото художници, които се обръщат към видимия свят с благоговение и почит, и с нескрито желание да изпишат всеки негов детайл, съзнавайки че така пресъздават приказното и необикновеното, с което е изпълнена природата. Картините му впечатляват с умението да пресъздава точно обектите, но и да ги поставя в подходяща среда, добавяйки им известна доза иреалност. Имаме усещането, че авторът владее „стопкадъра“, за да привлече вниманието на зрителя и да му поднесе точното послание. Застинали лодки, гларуси, спокойно море като в сън“, пише за него изкуствоведът Пенка Седларска за албума „Художници Поморие“, който се издава от Общината.
„В творчеството си маринистът разработва няколко сюжетни линии – морето, градът, хората, но всички те са обединени под знака на самотната съзерцателност и спокойствие. Дали ще са битови, лирични, философско-етични, пейзажите на Йордан Маринов имат претенции да са документални хроники на града. Поморие живее в картините на художника с прелестите на изгревите и залезите, плажовете, лятната омара, градската архитектура. Всеки образ владее света на неговите чувства и артистични пристрастия. Външно картините му са реалистични, но от друга страна те носят внушения за видения, сън или поезия“, коментира изкуствоведът.
„С цветове и образи, с глазурата на привидно успокоени, укротени от разума на реализма форми, той се опитва да разкъса собствената си гравитация – най тежкият „камък“ на себепознанието. С този „камък“ Маринов посяга зареден със сгъстена метафоричност и го превръща в миниатюри, които разраняват зениците му“, добавя Михаил Щерев.
-Критиците ви определят като майстор на детайла, а приятелите - като мечтател и мореплавател, който иска да отмести хоризонта над голямата вода. С разширени зеници вашите почитатели гледат картините ви с дъх на море, лодките, изгладнели от желание да се потопят в далечните хоризонти, дънерите, изядени от солта, прелестните изгреви и залези, а първият ви учител по изобразително изкуство Дечко Стоев ви сравнява с Ван Гог. Какво би добавил за себе си Йордан Маринов?
-Дечко ме оприличаваше на Ван Гог поради любовта ми да рисувам на открито. До съвсем скоро, до преди три години рисувах навън в пек и вятър, също както е правел Ван Гог. Сега вече предпочитам да правя това в ателието си и да не завися от метеорологични условия, защото така съм по-продуктивен и фокусиран.
-В твоя многогодишен житейски път кога разбра, че изкуството е твоето призвание?
-Когато един ден, разхождайки се, видях един чичко-художник да рисува с боички. Толкова ме впечатли, и аз исках да рисувам така, и тогава всичко започна - от моето детство.
-Михаил Щерев издава, че мечтата ви е да станете моряк. Вместо това се прочухте като най-морския художник. За какво мечтаете сега и като човек, който плува в морето на живота вече 70 години, как ще посрещнете 15 октомври като юбиляр?
-Посрещам юбилея си с малко тревога, че годините ми напреднаха, а аз имам толкова много да нарисувам. Все съм в надпревара с времето понеже техниката ми на рисуване е доста трудоемка и отнема много повече усилия от едно абстрактно рисуване. Винаги се питам дали ще ми стигне времето, особено ако работя в по-голям формат.
-Изкуствоведът Пенка Седларска споделя, че понякога гледа на картините ви като на филмови кадри, но вие не сте безстрастен документалист и от една страна те са реалистични, а от друга носят внушения за видения, сън, поезия... Поет ли сте?
-Не, дори казват, че съм жесток натуралист. Толкова са реални понякога изображенията, че хората ходят да ги гледат отблизо да ги пипат с любопитство и ме питат как съм го нарисувал. Това може ли да се нарисува така?
-Ако бе с нас сега бардът Христо Граматиков, чийто живот също е свързан с вашия любим град Поморие, вероятно би възкликнал, че много сол и още повече пясък има във вашите „необясними мореходни силуети“. Той гледаше с очите на влюбен художник, а вие рисувате като поет. Кога и как се влюбихте в морето?
-Както ви казах, от дете се влюбих в рисуването и морето. Исках да рисувам отраженията, вълните, отблясъците.
-Вашите близки ревнуват ли ви за това, което давате на изкуството?
-Първоначално винаги има една ревност за времето, което отделя един творец за изкуството, вместо да го прекара като повечето хора с близките си. Това не ми е пречело никога да имам здраво семейство и те винаги са ме подкрепяли в моите творчески усилия.
-Ако можехте на едно платно да съберете целия свят, какво щеше да се види на него?
-Едно огромно море, защото както светът се променя всеки миг, сезон, денем и нощем, така и морето. То е като жива картина в която живеем.
-Имало ли е период, в който да сте бил толкова отчаян, че да се откажете от рисуването?
-Никога. И в най-големите кризи, които е преживявала България, винаги съм искал да рисувам. Рисуването лекува и помага срещу стреса от тези външни събития.
-Мистиците казват, че няма вчера, нито утре, но твърдят, че с нашите действия сами си тъчем чергата на живота, по която да тичат душите ни. Всяка есен пък еколозите бият тревога и обвиняват туристите, че превръщат морето в бездънна яма, от която отровите влизат в собствените ни чинии. Ще има ли утре или както пее Христо Граматиков в „Черния пясък“ - “Вярваш ли, че ще изчезнат песъчинките“?
-Морето дава всичко - храна, здраве, живот, вдъхновение. Всичко е в него от началото до края. Морето е един голям живот само в себе си.
-Как се намират нови сюжети за творчество в тези трудни времена и какво трябва да прави един творец, за да не се повтаря?
-Душата на твореца не зависи от кризи, а времето е относителна константа. Той винаги трябва да бъде настрани от стресиращи външни фактори. За да не се повтаря, творецът трябва да променя гледната си точка на творбите и така ще се получи разнообразието.
-Какво е нужно на художника маринист, за да се вдъхнови и да забрави за проблемите навън?
-Трябва непрекъснато да работи в своя свят и да не забравя творческата си мисия.
-Когато рисувате, слушате ли музика която да ви вдъхновява?
-Да, предпочитам като за фон класика и джаз. Тя ми помага да остана в този свят на творчеството и обогатява творческия процес.
-Какъв е огънят в душата на един художник, който да го кара да рисува непрекъснато?
-Пламъкът ти не те оставя на мира, ръцете те сърбят докато не го нарисуваш, това означава да си вътре в нещата и наистина да гориш за това, което създаваш.
-Да улови порива на вятъра, лудешката стихия на водата или покоя на залеза, лъчезарността на изгрева, това е мисия и съдба за художника, която той приема с радост, запазвайки във времето свежестта на емоцията в картините си. Казват, че всеки човек идва с мисия на тази земя. Каква е вашата?
-Да радвам хората, които обаче трябва да имат тази нагласа да ме приемат, да ме чуят, да са на моята честота и тогава ще видят мисията ми да отразявам реалността до най-малкия детайл.
-Какво е вашето послание?
-Искам хората да видят радостта в картините ми - на рибаря, на самотната лодка, на хвърлената мрежа, на прекосяващия гларус, на отворената мида и разпенената пяна. Всичко което ни заобикаля, е радост от красотата, която ни заобикаля.
-Морето, това е неговият живот и вдъхновение. Той рисува, усещайки в себе си солта на водата и силата на вятъра, сребърната пяна, тичаща след стъпките по брега, яростния вой на бурята и проблясъка от слънчевия лъч. Доколко важна е музата за един художник?
-Тя идва с хъса, с желанието да надвиеш самия себе си, с предизвикателството да се справиш с новата задача, с готовността да се пребориш с бялото платно, да отвориш сърцето си и тогава тя е при теб с криле и те озарява с присъствието си.
-Може ли да се каже че „морето е вътре в нас”, че някъде изконно в нас е тази любов към соленото вълшебство, която ни изпълва и вдъхновява?
-Да, то наистина е в нас. Човекът се ражда от водата и тези от нас, които живеят край морето могат да го почувстват, да се вдъхновят и нарисуват.
-Какво е нужно на един художник да стане световен маринист? Дали е мащабът на творбите му или детайлът, или нещо друго, с което трябва да се открои пред останалите?
-Времето да работи, неговата концентрация върху произведенията, техническите му умения и смелостта му да се изправи пред бялото платно. Трябва да се улови моментът и този творчески устрем да не се пропусне и творецът да се измори в овладяване на формата или задълбочаване в техниката.
-Трябва ли да се търсят нови техники и формати в изкуството, с което творчеството на един художник да се наложи и намери достойно място и по света?
-Винаги трябва да се търси нещо ново, да се промени ъгълът, начинът, по който е поднесено, цветната схема или композицията. Трябва да има разнообразие, да има изненада, да се подбере техника, която е уникална за този творец и тя да съвпадне с намерението на художника, а не да е продукт на случаен експеримент.
-Кой е съвършеният маринист?
-Няма съвършени маринисти. Ние не сме съвършени и не е необходимо. Природата и морето са съвършени и те трябва да са нашите учители.
-Най-известният маринист в света е Иван Айвазовски. Много често Иван Константинович започвал да рисува без предварителна рисунка върху платното. Художникът имал изключителна зрителна памет и докато импровизирал в процеса на работата, развивал първоначалната си идея, като добавял нови детайли и така обогатявал сюжета. За него е известно, че никога не е преправял картините си – веднъж нарисувана, повече не се връщал към нея. Неговият среден формат бил 3-4 метра. Вие сте майстор на малката картина, имали ли сте амбиции да са впуснете в нещо голямо - от мащаба на Айвазовски например?
-Айвазовски е уникално явление само по себе си. Големият мащаб крие своите предизвикателства. Моята техника на рисуване изисква много време и детайл и затова по малките формати са по подходящи. Техниката ми на рисуване е изключително тънки четки и изисква малкия формат.
-Вие сте реалист маринист. Вълнува ли ви разбунтуваното море, морската пяна и морската драма като сюжет?
-Да, но съм развълнуван от море като човек, а съвсем друго е да го овладееш като творец. По-малко драма и повече спокойствие и светлина в картините се възприемат по-добре. Всеки иска да има отрязък от щастие закачено на стената си.
-Какъв е паралелът между реализма в изкуството и истинската живопис?
-Живопис има във всичко и в реализма още повече. Истинската живопис е проникната във всички реалистични произведения. Ако следваме как се смесват цветовете в природата, означава, че сме постигнали живописта.
-Картините на някои маринисти изпълват живописта си с богатство от цветове, оттенъци, едва доловими колористични преходи, които му помагали да постигне максимален ефект при предаването на дълбокия емоционален фон на творбите им...
-За този род картини е характерно, че не оставят никого равнодушен, те предизвикват у зрителя силни чувства и преживявания, носят в себе си патос и ярко изразена поетичност.
-Какво е необходимо да нарисува един маринист, за да предизвика преживяване у зрителя? Дали е мащабът, живописта или сюжетът?
-Сюжетът и искреността на твореца са най-важни. Когато художникът е искрен и го е „изпял“ наведнъж в творбата си, няма как де не предизвика силни чувства у зрителя.
-Как трябва да се интерпретира виталната енергия на морето, неговата вечна променливост, многообразие на формите и състоянията?
-Разнообразни са начините за тази интерпретация, моята е много по-реалистична, отколкото на повечето художници, понеже рисувам нещата с много детайли.
-Трябва ли да се интерпретира реалността, или тя може да бъде отразена буквално?
-Реалността винаги е интерпретирана, само дето начините за нейната интерпретация са различни. При мен това изисква много повече усилия, отколкото абстрактното рисуване.
-Трябва ли един маринист да предаде знанията си на следващото поколение, за да продължат традицията му и неговият творчески почерк? Много известни маринисти са създали школи и така другите след тях са продължили тяхната мисия. Мислили ли сте за създаването на такава школа в Бургас на ваши ученици и последователи?
-Мисля, че чрез картините си вече съм създал такава школа. Има хора, които вече се опитват да ме интерпретират, а това означава, че моят начин на рисуване им допада. Бих искал да видя повече художници, които да се събудят за реализма.
-На рождения ви ден бургазлии очакват да видят новата ви изложба. С какво ще ни изненадате този път?
-Сега ще има още повече морета, лодки, камъни, вълни, гларуси, като някои от тях ще са на по-големи формати. Всичко морско ще бъде в изложбата. Очаквам много гости и почитатели, които ме очакват от известно време за тази изложба.
Тя ще се проведе за моя 70-и юбилей в Залата на художниците на ул „Александровска“ срещу хотел „България“ в гр. Бургас, на 15 октомври, т.е. в сряда, в 18 часа.
Очаквам всички бургазлии и гости, които искрено обичат морето и всичко свързано с него, на юбилейната изложба.
