Даниела Ангелова: Политиците си плащат кармата, ще минем през големи сътресения

Печат
Категория: Интервю Създадена на Четвъртък, 20 Ноември 2014 Написана от BurgasArt

Интервю на Димитър Мишев с астролога и психолог за в. "Компас"
Политическият елит се тресе от скандали и новото българско правителството сякаш се крепи върху кибритени клечки, които всеки момент могат да пламнат. Сложните пируети, които управляващите са принудени да правят, за да останат на власт, донякъде може да се обяснят с комбинациите между планетите. За да отговорим на въпроса колко дълго ще ни управлява кабинетът „Борисов II“, потърсихме за коментар Даниела Ангелова.

Дамата, която е психолог по образование и астролог по призвание, обясни, че планетата Сатурн, която олицетворява властта, принуждава управляващите да приемат ролята на Кронос, който е известен от митологията с това, че е изял децата си. Сега те ще си сърбат попарата, която са си надробили през годините. Няма да им е леко. Няма вече изход и затова промяната е неизбежна. Тежко ще е положението не само през зимата. Преходът ще е мъчителен. Ще мине като през иглени уши. Сътресенията ще са големи, но не трябва да губим своята вяра, каза дамата, която води рубриката „Звездни справки“ във в. „Компас“, прави хороскопи и отговаря безплатно на читателски въпроси.
- Съвпадът на Слънцето със Сатурн предизвика доста тревоги на политическия елит тази седмица. Макар че той е точен от вторник, още в понеделник двама депутати от Реформаторския блок разсмяха зрителите на бТВ като отказаха да седнат на една маса в тв студиото и водещият Антон Хекимян трябваше да притичва ту до единия, ту до другия, за да им задава въпроси. Във вторник пък Валери Симеонов обяви, че Патриотичният фронт, на който той е съпредседател, може да оттегли до седмица подкрепата си за правителството. Ситуацията в управляващата коалиция май вече е взривоопасна. Тя сякаш се крепи върху кибритени клечки, които всеки момент могат да пламнат. Някои предпочитат да наричат тези клечки златни пръстчета. Колко дълго те ще крепят правителството?
- Тази ситуацията има аналог и със Стария завет, в който пише „око за око, зъб за зъб”, и със съвременното описание на кармата за това, че каквото даваш – това и получаваш. Цялата мисия на Христос е в противовес на това. Христовото съзнание е Любов, а любовта не отмъщава, не дири своето, не насилва, не изисква, не налага, търпи и претърпява всичко. Много хора не разбират това послание и приемат буквално Неговата саможертва за изкупуване на човешките грехове. „Око за око и зъб за зъб” е Законът за кармата, а „Ако те ударят по едната буза –обърни и другата”, или ако те обидят – ти отвърни с прошка, е на Любовта. Защо Бог казва: „...И изпратих Единородния си Син, за да спаси човеците...” каква е тази огромна любов за спасение?! И защо Христос казва на кръста:”Прости им, Отче, защото те не знаят какво вършат...”? Защо пък на твоя въпрос, отговарям с цитати?!
- Защо?
- Защото в митологията Сатурн олицетворява Бащата, Родителя, Отговорника, Съдника и нашата собствена съвест. Ние хората сме деца, чеда на Отца си, но сме „отци” и на собствената си съвест и дела. Единородният син на Бог –сме всички ние. Защо сме пожертвани?! Защото светът, в който живеем, го управляваме ние, с нашите мисли и постъпки, всеки от нас е „отец” на създаденото и в този смисъл сме и „синове” пак на създаденото от самите нас. В човешката природа има структура (Сатурн) и Божествен дух (Слънце), ние сме материална енергия (тяло) и душевност. Съвпад на Слънце и Сатурн означава, да проявиш единородната си природа.
- Тогава може да се каже, че този аспект помага и на управляващите, и на управляваните да покажат своята същност?
- Да, но не става въпрос само за властта и за народа. Материя без душа и душа без материя не са едно цяло, но са от една и съща единородна енергия (Бог). Ние се раждаме чисти и необременени в този свят, но светът не е чист, защо сме родени в грях. Всеки, който се ражда, не е виновен, че светът е грешен и не е виновен, че действа Законът на кармата, но идва на бял свят тук във вече определени условия за живеене. Решаваме как да постъпим в определена ситуация, как да реагираме и чрез това си живеене избираме дали да живеем в кармата или в любовта. Всички сме в кюпа без изключение и в държавата ни се наблюдава светът на кармата, а рядко на любовта. „Сатурн (Кронос), бащата изял децата си...” така е в митологията. Или, всяка наша постъпка си има последствие и това последствие изяжда нас! Наблюдаваме двуполюсен модел и в политиката, ето ти го нагледно. Може ли да има любов без отговорност и отговорност без любов!? Тя не е просто жертва или саможертва, а най-вече е отговорност за последствията от това, което правиш. И не става въпрос за грешно или правилно (пак двуполюсно), а до какво ще доведе всяко наше действие, отговорност за мислите и делата. Всеки човек съставлява света и държавата, независимо от пол, религия, образование, цвят на кожата.... и партия! Сатурн, в чийто образ се вмества правителството, управляващите, водачите на народа, са в положението на „бащата, изял децата си...” –т.е. попарата, която е надробена от тях самите през годините –сега ще си я сърбат. Законите, които са изковали, ще ги опитат и те самите. „Каквото даваш –това и получаваш” и ако управляващите ни дават норми и закони в наш ущърб, то е време да получат същото. Тези времена са в ход.
- За роденото на 7 ноември българско правителство всички казват, че е заченато в грях. Почти цял месец три каки, наричани от вожда им преговорен екип, позираха пред медиите с техни авери от други партии, а в същото време задкулисно лидерите са обсъждали кой на кое министерско кресло да си положи задника. Лудост ли е това да гласуваш структурата и състава на новия Министерски съвет на пълнолуние, при опозиция на Луната с Венера (планетата на любовта), квадрат на месечината с Юпитер (късмета)? Заради тези напрегнати аспекти може ли да се каже, че „Борисов II” няма да има късмет и ще е лишен от „народната любов“?
- Чака ни атмосферно благоприятна зима, но тежка откъм оцеляване, икономика и социална обстановка. Очаква ни трудна година и тежки изпитания с или без този кабинет (в този му вид). А за напрегнатите аспекти може да се каже, че масовото съзнание (Луната), масовата жажда за благополучие (Юпитер) и масовото желание нещата да стават по закона за любовта (Венера), е едното положение, от друга страна, масовият инстинкт, емоцията (Луна), масовото чувство за съхранение (Юпитер) и масовото желание за притежание (Венера) дават отново двуполюсна картинка. Без да навлизам в подробности за планетите, целият кордон от планетарни аспекти чертае два пътя –каквито винаги е имало. Хората трябва да се научат, че както са добри изпълнители и си плащат сметките, така имат правото и отговорността да търсят сметка за похарченото, за какво и как се управлява платеното от всички нас. Българите обаче сме безотговорни, не сме се научили на любов с отговорност. Мислим, че „да обърнеш другата буза...” означава да се примириш и да не отговаряш на „злото със зло”, но не е само това. Нужно е да потърсиш и да поискаш сметка за какво отиват данъците ти, осигуровките ти, трудът и животът ти. Може ли да се трудиш цял месец и да не получиш заплата!? Може ли да плащаш здравна осигуровка и като се наложи медицинска помощ –пак да плащаш?! Кой да се интересува вместо теб –за какво плащаш?! Кой вместо теб ще се погрижи да се изпълнява взаимен договор?! Планетните разположения ни дават много насоки и положения, личностни характеристики и могат да ни бъдат от полза, ако ги разбираме и владеем. Отговорите могат да бъдат еднозначни, но и многоизмерни. Народът (масовото съзнание –Луната) е една сила на ниво оцеляване, инстинкт за живот. Но разумният живот не е инстинкт, а отговорна работа. Не бива да ни води инстинктът, а самосъзнанието и колкото по-скоро се сдобием с Христовото съзнание (любов), толкова по-бързо ще предприемем и съответните действия. Да си бунтар и революционер не означава да превземеш властта, а да наложиш своята. Докато народната (масова) власт не се утвърди като сила в държавата, не ни чака нищо хубаво...
- Защо?
 -Защото разделението е най-висшата форма на гордост, произтичаща от жаждата за власт. Затова в историята властта винаги се е вземала с насилие и разделение. Но това не е единствен модел и ние имаме пример, даден ни за подражание и това е историята на Христос и кръста. България чисти своята карма и нейните закони „око за око...”, защото да си сляп и да ослепя и теб –не е никакво решение за прогрес и благоденствие.
- Бойко Борисов доскоро бе считан дори от коалиционните си партньори за неподходящ за премиер, защото символ на неговия предишен управленски мандат бяха живите факли. Първо пламна Пламен Горанов и други го последваха заради мутроолигархията. На площадите хората палеха сметките си за ток, но май нищо не се промени освен това, че революцията доведе до оставката на Борисов в края на зимата на 2013 г. Тази зима няма ли да е още по-страшна?
- Имаме два пътя – на оцеляване и на умиране, но ние вървяхме толкова години в безотговорност и очакване на спасение от някъде. Е, спасението е в самите нас, в поемане на пълната отговорност за всяко свое действие и бездействие. Мисля, че ще е страшна не само зимата и ни е останал единствен изход. Когато една сграда има само един вход –къде е изходът?! Не е ли входът? Значи както сме се докарали до тук, така и ще излезем. Зная, че хората не издържат психически и посягат на живота си, но и за това имаме примери. Как някога хората на вярата са устоявали на насилието, убийството дори, изпитания, изтезания, но не са отнемали сами живота си?! Да не би да са живели в по-добри времена?! Мисля, че да посегнеш на живота си не е най-доброто, на което е способен човек. Някога физическата свобода е била постигната с много жертви, за да имаме този живот, а ние не умеем и дори не правим усилия да го запазим и подобрим. Разбирам колко е прогнила системата и тя безвъзвратно се разпада, но всеки от нас е длъжен и отговорен да спомогне за спасението ни като нация и народ. Единственият ни шанс е обединение, но не всеки против всеки, а всеки за всеки. Колкото повече ние, хората, си помагаме взаимно, толкова по-бързо ще се изправим и ще подобрим живота си. Ще ви дам още един пример за „вход и изход”. Властват монополи (единовластие), но на същия монополен принцип и народът съществува. Не е ли народът –власт?! Не може ли да бъде монопол?! На този етап –не, защото не успяваме да се обединим под един наслов, една вяра (не религията), една отговорност, едно цяло (всеки за всички). Ето ви я схемата. Тя си съществува, но ние не я ползваме. Народът иска да остане безотговорен, а в същото време да получава отговорни дивиденти. Ние не сме демократична република, не сме били и няма да бъдем. България следва съвсем друг модел. Не е трудно да умреш –трудно е да живееш, а ние се научихме на готови решения...
- Още с първата си медийна изява финансовият министър Владислав Горанов предизвика гнева на хората и напомни за бившия си шеф Симеон Дянков в „Борисов I”. Преди седмица той каза, че пари за коледни добавки нямало и не искал да е благороден с чужди средства, но в същото време се похвали, че в джоба му имало няколкостотин лева. На българите им писна да стягат коланите. Ясно е, че мисията на това шарено правителство, в което има леви, десни и всякакви други карикатури, не е да направи животът на бедните хора по-хубав, но това няма ли да доведе до нова вълна от протести?
 Мисията на което и да било правителство досега в „демократичната“ ни държава не е била да се подобри животът на хората, а само подобрение на личния живот на тези, които управляват. Казват, че власт се взема с кръв и дори тук има аналогия с Христос на кръста. В този смисъл Той е взел властта на този свят чрез страданието и кръвта си. В същия смисъл ние, хората, сме спасени вече и няма от какво да се спасяваме непрекъснато. Българинът от стягане на колана си спира въздуха за дишане, вместо да поеме смело своята роля и отговорност за живота, който води в момента или мечтае да има. Никой не се е родил тук, за да управлява или да потиска, никой не се е родил месия, никой от нас не избира цвета на кожата си и къде да се роди, но всеки избира начина си на живот и мястото на живеене. Значи имаме равнопоставен избор и той е как искаме да живеем, но колко силно го искаме, за да запретнем ръкави и да го постигнем? Богати и бедни е също едно разделение, което се основава не само на материални ценности –а и на съзнание. Излиза, че народът не желае да бъде нито богат, нито беден?! Хората трябва да разберат, че да си взаимозависим и взаимосвързан е различно. Ще минем през „иглените уши”, това е положението.
- Кога ще е най-трудно на „Борисов II”?
- Мисля, че доста компромиси ще се направят. Всичко се прикрива и отново манипулират, за да не разбира народът какво се случва. Положението обаче е видно и да си зариваме главите в пясъка не е добра идея. Мисля също, че до пролетта ще минем през големи сътресения. На този етап Борисов успява да внася респект, но не е ясно докога ще му сервилничат. Правите ли разлика в „уважение” от страх и уважение от любов?! Има такава и в отговорността от страх и отговорността от обич?! Правите ли разлика в благоденствие от труд и благосъстояние от шмекерия?! Има такава и в любов насила и любов по желание?! Правете разлика между принудително и доброволно, между потребност и каприз!
- Какво бихте посъветвали политиците?
- Съвети и помощ се полагат и се помага там, където се търсят и има потребност да се прилагат. Иначе е лишено от смисъл. Така е с хората, насила можеш да вземеш, но не и да дадеш. Политиците обаче и те са хора. Единствената причина да се държат „като нещо друго” е това, че са свикнали да имат власт, чувство за превъзходство и за собственост. Но те са много по-уязвими от обикновените хора, които могат да изработят нещо с ръцете си, да си произведат хляба, да прекопаят градината, да построят мост, да приготвят храна... В нашата държава има толкова градивни и талантливи личности, че управляващите изглеждат като „непроходили” деца пред тях. Те обаче знаят нещо много важно за властта, научили са народопсихологията на българина и се страхуват от народа. Забавленията и играта на криеница е към своя край. Вече на никого не му е нито забавно, нито интересно да продължава тази игра на сляпо. Я погледнете колко са ни познати лицата в политиката от години... Те също се знаят и познават едни други.
- А на нашите читатели какво бихте препоръчали?
- Да мислят, а не сляпо да вярват за разделенията! Можеш ли например да отделиш тръните от розата? Приемаш ги заедно и просто внимаваш за бодлите, но не се лишаваш от цветето. Българинът си мисли, че колкото повече страда –толкова повече ще си заслужи благоденствието и дори Рая. Нашият народ е достатъчно изстрадал и не е нужно излишно да потъва в скърби, болести и мизерия. Всеки трябва честно да признае пред себе си, без чувство за вина и осъждане, какво иска да постигне и как иска да живее. След като си го изясни и признае, нека да престане да лицемерничи и да потърси начин и помощ от други хора, да поеме отговорност за желанията си, за действията си, за вярванията си, за чувствата си, за силите и слабостите си! Трябва да бъдем отговорни за всичко, което вършим, независимо дали плащаме данъци или подаряваме обувки. Търсете отговорност за платената вода, за тока, за осигуровката, за чантата, която сте купили, за труда, който полагате! Стига с това чувство за вина! Сгрешили сте –поправете се, имате нужда от помощ –търсете я! Създавайте си непреходни ценности, такива, че дали ще живеете на Земята или другаде, винаги да бъдат актуални и да си останат ценност. Търсете отговорност за това, което плащате, искайте рекламация, проверка, ресто... Искайте достойно заплащане за труда си, за времето си, за усилията си, оценете се скромно –но реално. Всичко зависи от нас!

Коментари