Печат
Категория: Създадена на Петък, 30 Януари 2015 Написана от BurgasArt

Интервю на Димитър Мишев  за в. "Родина" с бунтаря от Дъблин, който обяви за продан в ebay страната ни, „търгува“ и с  кибрита за ритуални запалвания с лика на Плевнелиев и на смешниците от парламента

На България й е необходима чисто нова система на управление, неприлагана досега. Старата трябва да бъде цялостно променена, казва Станчо Илиев, който преди около година обяви за продажба в ebay собствената си родина.

С протеста си в най-популярния сайт за обяви в света, музикантът, който от няколко години живее в Дъблин, прикова вниманието на националните и световните медии върху въпроса дали българската земя, напоена с кръвта на герои като Левски и Ботев, може да се продава на чужденци. 

Бунтарят от Дъблин, който е известен с творческия си псевдоним Станчо Банджо, се прочу през 1993 година чрез авторското предаване - конкурс за млади певчески таланти на Кирил Ампов „Хит Минус Едно“ по Канал 1 на БНТ, където още с първата си поява оглавява класацията. Първият му музикален албум е озаглавен “Честит Рожден Ден, Готин”. Приятелите му го наричат Станю войвода заради бунтарския му дух.


-След опита ви да продадете България в ebay, партийните башибозуци, които превърнаха България в най-бедната страна в Европа, се опитаха да ви наложат цензура, но за техен ужас, популярността ви расте. Как родината ни може да бъде спасена от пипалата на мафията и от цялата измет, която разпродава благата й на безценица?

- Има само един ефективен и законов начин да се въздейства на подобна система- Гражданско неподчинение. В същността си то е мирно и неагресивно. Много често обаче самата провъзгласила се власт прибягва до силови мерки, за да го прекрати, използвайки насаждане на страх, провокации и заплахи. 

Въвелият термина "гражданско неподчинение" през 19 век писател Хенри Торо е убеден, че този метод трябва се използва, винаги когато е необходимо гражданите да се противопоставят на несправедливости, извършвани от собственото им правителство и когато обичайните електорални процеси не са достатъчни за осъществяване волята на народа.

Махатма Ганди твърди същото, че гражданско неподчинение трябва да се предприема, едва когато всички други начини за убеждаване са изпробвани и не са довели до успех. А тези, които го извършват, трябва да са готови да понесат несправедливо наказания, които се полагат за "нарушаване на закона". Ако говорим пък за незаконен режим, като в случая е българският, завзел властта с преврат преди 70 години, може да се очакват и незаконни (непопулярни) мерки към "непослушниците" за прекратяване на гражданското неподчинение.

Теорията и практиката на гражданското неподчинение са методи и поведение, с което протестиращият умишлено и доброволно се противопоставя на определените репресивни правила и закони. 

-А как точно става това?

-С неплащане на данъци и такси, с окупиране на сгради и съоръжения в работно време, водещи до нарушаване нормалната работа на държавни административни институции и други подобни. Този начин е ефективен с това, че ясно разграничава смисъла на понятията като насилието е насочено към човека, а неподчинението - към системата (режима, установения ред). Но гражданското неподчинение си има и своят голям недостатък- безрезултатно е, когато липсва критична маса. В нашия случай е така. Тя липсва тогава, когато хората са доволни от управлението, което са си избрали. А за единиците недоволни от системата, остава компромисният вариант- емиграцията.

-Конкурсът за млади певчески таланти на Кирил Ампов „Хит минус едно“ по Канал 1 на БНТ ви отваря пътя към голямата сцена. Още с първата поява през 1993 г. оглавявате класацията, но вместо да се възползвате от славата, тръгвате за Дъблин. Защо?

-Намекнах ви за принципната причина да се емигрира, но в моя случай тя е друга. И не е поради липса на желание да си стоя в Родината и да се развивам в нея. Основното при мен е личното ми убеждение, че човек започва да деградира, ако се заседи на мястото си, вършейки едно и също цял живот. Аз тръгнах навън, не защото имах заеми за връщане, или нямах работа, или нямах имот, или не си харесвах житейския статус, а защото исках да се запозная с живота в останалия свят. За мен патриотизъм без ясна обосновка се превръща в нихилизъм. А патриоти има и в други страни, които живеят доста по-добре, отколкото в нашата, което ме хвърли в размисъл, кое им е по-различното, та са успели да си изградят що годе сносен за живеене свят. 

Малцина знаят, че въпреки емигрантската ми настройка, с жена ми през 94-та унищожихме покани за зелена карта за САЩ. При все, че с кънтри музиката, която правех и гъвкавостта на уменията, с които разполагах, бях убеден, че там можеше да се получи сносна певческа кариера. Все пак меката на кънтри музиката са щатите. 

-Защо тогава не заминахте за САЩ?

-Заради интуицията ми. Подсказваше ми нещо съвсем друго. За учудване на малцината запознати, ние се преместихме в Габрово. Досега не бях споменавал на всеослушание, че съм късал документи за зелена карта, защото в очите на повечето прехласнати и хипнотизирани от Американската мечта сънародници, аз съм си за убиване. А когато човек е убеден в илюзиите си, той не е в състояние да вижда Истината. И още е така. Затова нямам намерение да навлизам в детайлите, повлияли на семейния ни избор. Само ще спомена, че те са чисто патриотични.

Обаче за Дъблин историята е друга. 

-Каква е?

-Духовно-семейно-битова. Закупихме си един възрожденски имот в една от многото габровски махалички, пръснати из Балкана. Случката е странна, защото е подбудена от един мой сън. Сънувах, че строя параклис от камък на върха на едно било в Балкана. Местността е близо до някакво село, но ми беше непознато. Никога дотогава не бях стъпвал там. Месеци след това наши семейни приятели ни заведоха на пикник именно на тази местност, без да са чували за съня ми. А като капак, местността се казвала "Станчугата" и навремето е имало висок каменен кръст, който бил съборен от турски заптиета при многократното опожаряване на селото. Бяхме запленени от това място и затова решихме да купим имот там. Селцето е малко, а се оказа с хайдушка история. Насочих се обаче навън, за да се опитам да заработя необходимите ми средства, които имах намерение да вложа в развитие на появилата се вече идея за микро района. Но Бог явно беше решил да не ме прекарва по краткия път, защото някак колелото се завъртя (ученици, студенти) и ние се оказахме във въртележката на емигрантския живот. 

-А защо точно Дъблин? 

-Нямам идея, макар донякъде да се досещам. Просто тогава Ирландия ми застана на пътя, макар че ние планувахме да тръгнем за Норвегия, заради многото ни приятели там.

-Отчаянието тотално завладява България. Съвременният Бай Ганьо не спира да повтаря, че и едните са маскари, и другите също. Нацията опростява, но не само заради Азис, когото един министър бе изкарал герой за децата. Много от учениците не знаят кои са Ботев и Левски. Как Станьо Войвода търпи това?

- Допреди две години бях аполитичен. Въобще не се интересувах кой какъв е и какво става с в държавата. Бях си редови полит-безхаберник и си гледах семейството. Никога не съм посягал към бюлетина! И тогава, както и сега, всички партийни кандидати са в действителност плод на едни и същи родители- ДС и червения интернационал! Причината беше, че още тогава ми стана ясно накъде отиват нещата и че всичко е един фарс, смяна на козината. Да напомня, че преди всичко вярвам на интуицията си, която не ме е подвела досега. В комбинация с голямото 6-членно семейство, което имам, си беше разхищение на време да "гоня Михаля" с политика. Това обаче не ми пречеше да наблюдавам и вниквам в процесите и посоката, която поемаха. Всички изгледи вещаеха само бедствия. 

Искам обаче да направя няколко уточнения: Аз съвременен Бай Ганьо не наричам народа, а именно политическия елит, който умело успява да внуши на българина чрез медиите си, че е некадърник, неудачник, невменяем, непоправим, неуправляем, невежа, неинтелигентен, невзрачен. За съжаление българинът е повярвал в тази огромна лъжа. Бай Ганьо е подходящ епитет за политическата класа, защото е използвач и тарикат. Не подхожда с него да се сравнява не дотам политически грамотното българско население. Но това, че българинът е политически неграмотен, не го прави такъв, какъвто искат да му внушат, че е! Точно обратното- всичко изброено по-горе е вярно, но без отрицателната приставка "не" в началото на думите. Обаче за голямо съжаление българинът е умело приспан и добрите му качества не могат да се изявят...

-Какво най-много му липсва на българина?

-Вярата. Тя е най-ценното, което е загубил по време на безмилостното духовно осакатяване в продължение на (сумарно) около 570 години робство. Това е време, което е способно да затрие цяла една нация безпаметно, но ние сме оцелели. Няма и да ни затрият. Искам обаче да обърна внимание към един детайл, който е достатъчно дребен, за да бъде забелязан: Проблемът не е в Азис, нито в Ивана, нито в Драгана, нито в Плевнелиев, нито в Борисов, нито в Станишев, нито в Местан, нито в партиите, нито в олигарсите, нито в чалгарията. Те са само резултатът.

-А в какво е?

-В безверието, в безхаберието и себичността, в които сме възпитани. Начинът ни на мислене позволява тези неща да ни се случват. Мисленето ни впоследствие ражда условията, в които може да вирее този продукт- чалгарщината. Това е само един отходен продукт на системата! Хората не са чалгари. Чалгарско е поведението им, а оттам и времето, в което живеят, защото им се налага да оцеляват без вяра и алтернатива... Духът им е сломен, а така промени не се правят. Трябва да се работи по пробуждането му. Ботев и Левски (и много други дори съвременни възрожденци) са все още в състояние да осъществят пробуждането, защото радостната новина е, че духът го има. Просто спи, но си е там, не е отнет или пречупен... Лесни сме обаче за манипулация. Това е проблемът ни. Но аз твърдя, че изход има. Трябват хора! Не много, но верни, честни, умни, последователни... и най- вече духовити! Един двама нищо няма да сторят. Те трябва да се мултиплицират - всеки да присъедини по още двама поне... Принципът е същият, както при Христовите ученици. Същият е използвал и Левски. Няма друг начин за отпор, освен създаване на критична маса от будни и единни съмишленици. Не е фатално дори да не сме мнозинство...

-Не ви ли иде да съберете чета и от Обединеното кралство да тръгнете на поход срещу чалгарите и башибозуците, обсебили парламента?

- Да, това е логичният въпрос, чийто логичен отговор е: иде ми, разбира се! С най-голямо удоволствие бих го направил. Нищо, че имам семейство, страхове. Те не ми пречат. Дори ме вдъхновяват повече. Но къде са четниците? Къде е "лостът и опорната точка", чрез които светът да бъде повдигнат? И Архимед е знаел какво му трябва, за да "повдигне Земята", но не е успял да го намери. Защо? Иисус го е казал по друг начин: "Работата е обилна, но работниците са малко"... Аз ще го констатирам така: "Шансовете ни ги има, но желаещи промяна няма". И пак опрях до безверието, което ражда бездуховност.

Та за какво е тази чета? Да вдига прахоляк и да "у-ука" под прозорците на министерствата извън работно време ли? Да кръстосва обезлюдени улици сред зима, а кафенетата да се пукат по шевовете от сеирджии, зеейки през запотените прозорци? А като се приберат на топло, да си пуснат телевизора и да се хипнотизират от лъжите на измамниците, оцветявайки ги с по някоя псувня... Чували ли сте, че в историята ни има няколко не дотам приятни факта от възрожденското ни минало? Как четници са тропали по портите и насила са се опитвали да изкарат спотайващите се "мъже"? Ще ми се да е било просто легенда и донякъде ме радва, че тези резили не са описани исторически. Или греша? Смятам, че едно мое скорошно стихотворение ще ти отговори по-изчерпателно на въпроса кога ще се отвори възможност за съществени действия:

Кога ли, Боже, кога ли

на българин ще свърши ракията..

ще му се съгяса туршията..

ще му граняса сланината..

ще му прокисне и виното..

ще му просъхне и кацата..?

 

Кога ли, Боже, кога ли

ще му се запали и рутера,

телевизора, йощ и компютъра..

ще му се сп?си в сандъка чеиза..

ще му мушасат плодът и реколтата..

ще му плъзне гъгрица из зърното..

ще му навъди мишки брашното..

ще му загние в сайванта сеното..?

 

Че да му завие от глад добитъка..

да му застърже празен корема..

да проплачат жално майка му..

майка му, йощ и баща му..

баща му, йощ и жена му..

жена му, йощ и деца му..

деца му, па накрай и душа му..

...

 

И тогава, Боже, да ревне..

че длани в юмруци да стисне..

със гърло си цяло да кресне..

душмани си върли да стресне..

със хъс и зъби да изскърца..

да се надигне, да се отърси..

 

От ума си пранги да изуе..

от сълзи лице си да изтрие..

сърце страхливо да опаше..

и с вяра навън да изскочи..

душмански живец да източи..

вълци да им разнасят останки..

по паланки, гори и полянки..

 

Че да се чуе навред по земята,

как Българин си е взел свободата!

Амин!

 

-Патриоти ли са българите в Дъблин? Къде и колко често се събирате?

- Зависи какъв смисъл влагаш в това понятие. Мнозинството са патриоти, но си трябва ракия и салата за целта. Опс! Щях да пропусна "народната" музика от Пайнер ТВ. Патриотизъм на гладен стомах изобщо не върви, нали така? Дори нашите родни хайдути са имали нужда от по някое чеверме и качествен запой. Донякъде емигрантският ни патриотизъм е както при Фейсбук патриотизма- създаваш събитие и се отбелязват всички близки и далечни, познати и непознати съмишленици, че биха присъствали. И ти се радваш, че около идеята са се навъртели 3-4 хиляди човека. Но в уреченото време, като се преброите, не можете да си свиете пръстите дори на едната ръка. Това са реалностите и тук, както навсякъде по света из емигрантска България. Но пък има го и това, че емигрантите са малко по-информирани за реалната ситуация в родината ни... Я се огледай наоколо какво става всъщност- обществото се е предало на консуматорските си инстинкти. Няма идеали. Умряха нейде към 40-те години на миналия век заедно с 30-тина хиляди избити от цвета на нацията за назидание. И хоп! Главицата ни е вече наведена по инерция. Колко мислиш му трябва на обезверен и обезкървен човек, преживял 500 и кусур години робство!? Такъв човек може ли да разсъди защо е попаднал в робство, че да се коригира и спре с грешките? Иначе неофициално българите в Ирландия сме около 7 хиляди души. В Дъблин сме около 2-3 хиляди. Има едно- две заведения, където се събират няколко групички да се видят, да полафят. Правят се организирано разни купони по разни поводи. Едно от местата, където е обособена българска група е покрай Българското училище "Азбука". Не се пропускат тържества, празници. Има група и за обучение по български танци, въобще не липсват поводи и желаещи да ги отбелязват. С други думи- зад граница духът е все още жив! Мисля, че ако се наложи емигрантите да вземат нещата в свои ръце, може и да има някакво раздвижване. Но единствено с емигранти няма да стане.

-Кибритът за ритуални запалвания с лика на Плевнелиев и на смешниците от 43-тото Народно събрание, който пуснахте за продажба в ebay, предизвика дискусия в социалната мрежа. Ситуацията обаче в България е взривоопасна. Едни изгоряха заради КТБ, а други се превърнаха в живи факли заради мутроолигархията, която е узурпирала властта. Доволни ли сте от „продажбите“?

- Май повече успя да предизвика възмущение, отколкото дискусия. На фона на трагедиите такава "шега" била нелепа меко казано. Признавам, че надцених способността на хората да четат междуредия, което по- ме притеснява. Бях писал изрично, че кибритът е "за ритуални запалвания" а не "самозапалвания". Сложил бях и целеви снимки (за жокер) къде и как да бъде употребен кибритът. А освен всичко, хората не си дават сметка, че самозапалванията са възможно най-"луксозният" и неефективен начин да въздействаш на банда безсърдечни студенокръвни. Наистина ли си мислите, че на тях им пука и че ще ги доведете до разкаяние с тези отчаяни опити за вниманието им? Такова мислене издава слабост и сбъркана представа за механизмите, по които работи съвременният свят, което пък показва и тоталната дезинформация в България и неразбиране какво всъщност става.

-А продажби имаше ли?

-Те липсваха, но не заради завишената цена, а защото изглежда все още ги няма и хората, които биха използвали кибрита по предназначение (според указанията). Освен това самозапалванията само затвърждават безверието- не го премахват. Бих заклеймил такъв акт за себепосегателство като най-безотговорен, ако и да е от крайно отчаяние. Мотивите им са ми съвършено ясни, но действията им са ми съвършено неясни. 

Да задам и аз един въпрос: Е, промени ли се нещо след толкова самозапалвания и какво е то (освен увеличаване на гробовете, разплаканите родители, сираци, вдовици, вдовци..)? Аз това не го оправдавам, а вие си го наричайте както ви харесва.

-Психолозите предупреждават политиците, че вместо да се превръщат в живи факли, българите може да излеят гнева си под формата на бензин върху някои от тях. Самата управляваща коалиция пък сякаш се крепи върху кибритени клечки, които всеки момент може да пламнат. Реформаторите се оказаха реаниматори, а т. нар. патриоти – ченгета. Някои предпочитат да наричат тези клечки златни пръстчета. Защо не предложите на вашите приятели в ebay кибрит „Борисов II”?

-Май не искам да им правя вече реклама, при това безплатна. Те и така са достатъчно известни по света с неолибералния си геноцид и червените глупости. Пък светът много не се интересува от родните факли, защото си има свои. А ние по стар навик искаме да впечатлим някого навън, видите ли колко много страдаме. Светът знае, че страдаме, но вътрешните проблеми се оправят с вътрешни решения и мерки. Външната намеса във вътрешни работи е винаги пагубна! Левски го е споменавал многократно, но... Както обясних в едно минало интервю, не мога да коментирам събития и лица от кухнята на НС змиярника, защото нямам поглед, но нямам и никакво влечение да удостоявам с вниманието си сегашната пасмина. Не ми се слиза на нивото им, не искам да ставам като тях и да играя по тяхната игра. Затова се старая да стоя умишлено неинформиран за простотиите им. Вижте, тяхната стратегия е да ни държат разделени, като ни занимават постоянно със себе си! Дори и да ги плюем публично, те само се удоволстват, че са си изпълнили задачата. Тук включвам и изборите по сегашната (тяхна) изборна система. Щом това не разбираме.. еми, гответе се да им сърбаме още попарата. 

-За българското правителство всички казват, че е заченато в грях. Почти цял месец три каки, наричани от вожда им преговорен екип, позираха пред медиите с техни авери от други партии, а в същото време задкулисно лидерите са обсъждали кой на кое министерско кресло да си положи задника или коя парламентарна комисия да оглави. Вярвате ли, че некомпетентни хора като тях могат да направят живота на нашите сънародници по-хубав?

-Отговорът е във въпроса. Досега да са го направили? Не. Еми как отсега изведнъж ще поискат? В природата няма регистрирани случаи на противоречащ на себе си физичен закон. Всичко протича по определени правила. В политиката също. Радой Ралин го е оформил много готино: "Откакто свят светува, мазното все отгоре плува". А народът като си няма друга работа, нека продължава упорито да се пробва колкото си иска да смесва водата с олиото (чрез избори), та белким успее да прецака природния закон. На такъв народ нямам какво да кажа. Той не иска да приеме очевадното.

-Защо възпяхте Октай Енимехмедов?

-Защото ми стана симпатичен с този акт, защото народът ни има нужда точно от този дух и  защото в един информационен сайт изтипосаха въпросния текст, който намерих из интернет и си го публикувах на стената във Фейсбук по повод „атентата”, а колегите ти ме подписаха като автор. Не разбрах от кого е текстът, затова го нарекох "народен". Но действията на електронното издание ме провокираха да сложа и музика към него, поне като ще ме кльопат, да знам защо. Това беше реалната причина за намесата ми в случая. Но по- важното беше, че в това видях нещо като знак, който насочи вниманието ми в определената политическа посока. До този момент (театъра с Доган) не проявявах никакво отношение към политиката. Но, неведоми са пътищата Божии. Единствено Него слушам. Ако е решил да се занимавам с такива неща, ми добре. Нека ме екипира обаче с необходимото и да ме въвлича ако ще. На Негово разположение съм. Иначе относно Октай, смятам, че той е силна карта, която чака своя ред да бъде използвана. Няма да коментирам кой стои зад него, защото който и да е той, не ме интересува, тъй като е паразит от същото гнездо. Мирише ми на гербова марка със Соросов печат на нея, но с това да се занимават специалистите- конспиратори.

-Ясно е, че мисията на това шарено правителство, в което има леви, десни и всякакви други карикатури, не е да направи животът на бедните хора по-лек, но стягането на коланите няма ли да доведе до нова вълна от протести?

-Дай Боже! Но дано не са пак безплодни, а да бъде организирано и целенасочено гражданско неподчинение, насочено обаче в правилната цел! Народът трябва да разбере едно: Има два начина да се случи нещо - по лесния или по трудния. Дори тази промяна да е режисирано събитие, няма да стане без замесване на народа. Помните как го изкараха на улицата чрез тока, нали? Затова трябва на българина да му е ясно, че след като си е оставил и хляба, сиренето и ножа в ръцете на врага си, значи няма свободата да решава кога да яде. Не може да излиза на улицата по свое желание. Той ще прави това, което му кажат и по начина, по който искат режисьорите... Ще яде толкова, колкото хляб и сирене му отрежат. Ако не иска да е така, ами да стане, па да си вземе хляба, сиренето, ножа и да започне сам да си определя порциона! Избор има, но с него идва и отговорността. Само с поемането й обаче ще се появи и свободата. А със свободата ще се завърне и животът във вените на обезкървена България.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Коментари

Най-четените статии

НОВОСТИ НА РУССКОМ

BurgasArt
rebenok-iz-burgasa-nuzhdaetsya-v-peresadke-stvolov-h-kletok Наталья Матвеева   Ребенок Добромира из Бургаса 5 лет нуждается в пересадке стволовых клеток. Операция дорогая,. После операции врачи обещают восстановление интеллектуального развития соответственно возрасту. Сейчас ее умственное развитие на уровне двухлетнего ребенка.    Реквизиты для ребенка Добри, Мама &ndash...