ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

BurgasArt
beloslava-stanala-poslanik-na-lyubovta-video  Певицата работи по своя пети албум "Аз съм посланик на...
BurgasArt
kak-zapochva-denyat-na-aktyoora-i-rezhisyoor-niki-iliev-video Твърди, че е ранобуден, първо си прави кафе или шейк В неделя сутрин...

НОВОСТИ НА РУССКОМ

BurgasArt
zvanie-sootechestvennik-goda-2017-prisuzhdeno-natalyoe-matveevoi Звание «Соотечественник года-2017» - За особый вклад в популяризацию русской культуры в Болгарии » присуждено Наталье Матвеевой...
Вести

Валери Еличов: Истинският актьор играе само на сцената, животът не търпи лъжи

„Забравените от небето“ за мен е преброяване на приятелите, споделя актьорът, който в седмия ден на ноември ще празнува своя 30-годишен творчески юбилей 

Интервю на Димитър Мишев с актьора-поет за в. "Компас"

На 7-ми ноември се навършват 30 години от сценичната ми дейност в Бургас, споделя Валери Еличов. Творческият юбилей е повод актьорът да покани своите приятели и почитатели в залата на Кукления театър, където в събота от 19 часа ще имаме шанс да гледаме спектакъла „Забравените от небето“ по текстове на Екатерина Томова. За мен това ще е преброяване на приятелите, сподели той в ексклузивно интервю за в. „Компас“.

„На 7 ноември се навършват точно 30 години, откакто Недялко Йорданов ме назначи в Бургаския театър. За мен това е много важна дата, защото всъщност животът ми измина точно тук, в Бургас! Дали някой ще си спомни, че аз работя и играя тук, в града, който стана моя съдба, любов и вдъхновение? – си помислих… И реших на 7 ноември да изиграя това представление, за да проверя колко хора все още се интересуват от мен“, споделя актьорът, който вече 30 години ни радва от сцената със своите превъплъщения, със стиховете и песните си. 

Еличов е играл Том Сойер и Ромео, превъплъщавал се в Кай от „Жестоки игри“, Анучкин в „Женитба“, Биф в „Смъртта на търговския пътник“, Топаз в едноименната пиеса, Хауърд в „Слънчево с гръмотевици“, Хъмфри в „Когато котката я няма“, Месер Нича в „Мандрагора“, Милован в „Балкански аристократи“ и в много други. Те са мои „деца“ и естествено е да ги обичам всичките, казва актьорът.

-30 години Валери Еличов ни радва от сцената на бургаския Драматичен театър „Адриана Будевска“. На 7 ноември обаче може да ни разплачете от сцената на Кукления театър. Защо избрахте спектакъла „Забравените от небето“ по текстове на Екатерина Томова за своя творчески юбилей? 

-Наскоро гледах премиерата на „Стая 1313” в нашия театър и се видяхме с едни мои приятели преди представлението… Попитаха ме дали скоро пак ще играя моя моноспектакъл „Забравените от небето”. Защо? – попитах. „Ами защото го гледахме преди шест години в галерия „Богориди” и още не можем да го забравим… Той ни разтърси и очарова и ни се ще да доведем приятели и пак да го гледаме…” Това ме провокира да измисля нещо, защото на 7 ноември се навършват точно 30 години, откакто Недялко Йорданов ме назначи в Бургаския театър. За мен това е много важна дата, защото всъщност животът ми измина точно тук, в Бургас! Дали някой ще си спомни, че аз работя и играя тук, в града, който стана моя съдба, любов и вдъхновение? – си помислих… И реших на 7 ноември да изиграя това представление, за да проверя колко хора все още се интересуват от мен. Дали ще се напълни един салон? За всеки случай си избрах по-малък - този в Кукления театър. Играл съм на всички възможни сцени в този град, а и в цялата област. Зала „Цено Кандов” ми е любима още от пристигането ми. От преди 30 години… И тъй като напоследък комедийните представления се радват на по-голям успех, аз си помислих, че трябва да предложа на бургаската публика нещо различно. Защото винаги съм се стремял да бъда различен. А текстът на Екатерина Томова е невероятен и заслужава да бъде чут отново и отново. Това е любимият ми текст, който никога няма да забравя. Играл съм го и на полски в десетина градове на Полша… Той докосва душите и сърцата на хората. Та затова и го избрах. Който дойде на представлението, ще го помни.

-А коя ще е следващата роля? 

-В момента репетираме в театъра „Фалстаф и „Веселите съпруги от Уиндзор” на Шекспир с режисьор Йосиф Сърчаджиев. Моята роля е на съдията Плиткоу. Спектакълът ще бъде по-скоро мюзикъл, защото има много песни, които в момента композиторът Стефан Диомов пише. Почти всички ще пеем, а вай-вече Тони Димитрова, която има прекрасна роля в тази пиеса. Премиерата ще е през януари. Вярвам, че публиката ще я хареса.

-Какво е посланието, което искате да отправите към своите приятели и почитатели от сцената на театъра? 

-Театърът е призван да трогва и да вдъхновява. Да задава въпроси. Винаги съм искал да докосвам душите и сърцата на хората, да ги направя по-добри, по-чувствителни, по детски радостни, усмихнати, вдъхновени, по-амбицирани да се променят към добро, по-отговорни към себе си и към света, в който живеем… Може би твърде много искам, но вярвам, че това е възможно.

-Първата ви роля на бургаска сцена е в „Чайка“. От 1986 г. досега сте изиграли десетки роли в театъра и киното. В интервю за в. „Компас“ преди пет години споделихте, че ги приемате като свои деца и ги обичате всичките. Вероятно обаче от всяка роля имате много приятни преживявания. За коя ви е най-приятно да си спомняте? 

-За щастие помня всичките и съм благодарен на бургаския театър, че имам още тази възможност да играя и да мечтая за още по-хубави роли. Никога няма да избледнеят в сърцето ми Анучкин от „Женитба”, Преподобният Дюпа в „Малки убийства”, Давуд в „Полковникът – птица”, Биф в „Смъртта на търговския пътник”, Топаз в едноименната пиеса, Людовик Мерикур в „Наздраве”, Дядо Йосиф в „Районна болница”, Карандышев в „Без зестра”, Джонатан Брустър в „Арсеник и стари дантели”, Месер Нича в „Мандрагора”, Чичо Милован в „Балкански аристократи”, Хъмфри Помфри в „Когато котката я няма”, Ботев в „Жив си ти” и много други.

-Преди година бе първата премиера на вашата Младежка театрална трупа „Валери и приятели“. В петък от 19.30 часа ще представите пиесата "Луда нощ по френски" на Марк Камолети в Куклен театър – Бургас. С кой от вашите млади ученици най-много се гордеете? 

- Имате грешна информация. Не този, а петък, 13-ти, в клуб „Революшън” е най-новата ни премиера – „Кабаре”! „Луда нощ…” скоро играхме в Сунгурларе с невероятен успех, но май няма да я играем скоро, защото главната героиня заминава за Германия да учи актьорско майсторство… В моята трупа вече има 19 млади и изключително талантливи ученици, които ще ви изумят със своите умения не само да играят, но и да пеят и танцуват в това „Кабаре”, режисурата, на което възложих на лидера на трупата Михаил Михалев – Мишо Таланта от Математическата гимназия. Използвам случая да поканя бургазлии да не пропуснат тази премиера, която – вярвам – ще се превърне в събитие не само за нашия град… Ще играем „Кабаре” и на 26.11. и на 4-ти и 17-ти декември. Така че се гордея с абсолютно всички млади мои актьори! И те ще ви накарат също да ги заобичате!

-А как се роди идеята за „Валери и приятели“? 

-Преди две години седем-осем талантливи деца от различни бургаски училища сами ме потърсиха и предложиха да създадем нещо като театрална трупа. Читалище „Асен Златаров” ни предложи подходяща база и помощ за създаването на трупата и на 31.10.2014 ни беше първата премиера – именно „Луда нощ по френски”. Името измислихме заедно, защото наистина сме приятели и съмишленици. За един сезон имахме четири премиери и на четири фестивала спечелихме големи награди. Последното представление е „Концерт за пиано и цигулка” с режисьор Олег Еличов – моят брат, който много ми помага в работата и го играем в пиано бар Cosy при огромен зрителски успех. Щастлив съм, че моите млади приятели не само играят, но и започнаха да пишат пиеси. Първата е Мария Трендафилова, която написа „Мъдрецът“ - фентъзи драма, която поставих на сцената на Военен клуб Бургас и след Нова година пак ще я играем. После Симона Тодорова и Стефани Емилова написаха пиесата „Страст“, а вчера Тодор Христосков ми изпрати своята пиеса „Завещанието на Григори“! Това е още едно доказателство, че в Бургас има много талантливи млади хора и ние сме длъжни да им помагаме, насърчаваме и подкрепяме, защото те са бъдещето на България. 

-Суеверен ли сте? Ако ви пресече черна котка път към театъра или пък някой от спектаклите ви е насрочен за петък, 13-и, страхувате ли се, че може нещо да се обърка? 

-Напротив! Неслучайно избрах петък, 13 ноември, за най-новата ни премиера! А и много обичам котки!

-Мистиците вярват, че човек сам си тъче чергата на бъдещето чрез своите постъпки, т.е. трупаме или изкупуваме карма. Според тях, сами си пишем сценария за живота през следващата си инкарнация на Земята. Вие неотдавна споделихте, че Бургас е добро място за живеене, но не за всички. И все пак край синьото море, без което не можете, сте имали много щастливи мигове. Ако наистина притежаваме свободна воля и право на избор от няколко възможни варианта за това къде да се преродим и какъв живот да живеем, вие бихте ли се върнали по същия земен път? Ако наистина има прераждане, бихте ли станали отново актьор в Бургас? 

- Може ли отговорът ми да е в стих? 

Обичам те спокойно, обичам те топло,

обичам те синьо… обичам те нощем…

Обичам вълните и рибите също,

обичам звездите, когато се връщам…

Обичам безкрая ти, обичам соленото,

макар и да зная за мен отреденото:

със теб ще се слея, когато…след време, но

сега ще ти пея! До края на времето.

С такава любов, море, ще оцелея ли?

Как земята краде Обичта!...

                   Но съм с нея!

Така че – да, пак в Бургас!!!

-Животът уж не е театър, но съвременният човек е като актьор, играе много роли в името на кариерата или просто за да впечатли околните. Някои така са се вманиачили в играта си, че сякаш са забравили кои са. Вие какво бихте ги посъветвали? 

-Не обичам да съветвам. Вярвам, че не бива да лъжем. Себе си и околните. Истинският актьор играе само на сцената, когато е друг, в образ. Животът не търпи лъжи, неискреност, позьорство… Животът се движи от любовта и добротата. Всичко останало носи мъки и неприятности.

-Сега от морето, което присъства често във вашите стихове, лъха свежест и безвремие. То уж е жив организъм, а за повечето от хората живее сякаш само през лятото, когато душите им се пълнят с емоции. Някои споделят, че синята стихия им е помогнала да сглобят пъзела на своето щастие. На вас какво ви дава морето? 

- Морският бриз… в края на лятото…

В лунна пътека още се къпят…

Обич, къде си, кюлче отлято?

Нищо си нямам, как да те купя?

Колко морета аз да премина?

Всичкият пясък ли да пресея?

Как да разпаля зимна камина?

Още е лято… а мисля за нея…

Бриз не охлажда пламнали мисли,

огън в душата, обич последна…

Свети луна… От мене зависи

към есента дали ще погледна…

-Бургаската публика ви обича. Тук имате много приятели. Щастлив ли сте? 

- Половин луна над града. И вечерница.

И морето е тихичко, като тепсия…

Две вълнички играят и в тъмното черни са.

Тишина след дъжда и дъгата. Магия…

 

С половина душа сякаш, крача в градината,

аромат на море и на спомени вдишвам…

Две момичета горе се смеят в Казиното.

Във такава нощ пак за любов ми се пише…

 

Половин кило рибка да хванат рибарите,

че нощта им е кратка, а утрото – гладно…

От „Нептуна” настигат ме песните, старите

и се чудя защо и къде съм попаднал…

 

Половин живот сам… Дали още третината

ще ми стигне до края ми да я открия?

Слагам свойта душа във бутилка от виното

и морето я взема. И то ще ме пие…

- Какво бихте пожелал на хората, които ви обичат и на 7 ноември дойдат на спектакъла „Забравените от небето“, за да са отново с вас?

- Дано да дойдат!... За мен това ще е преброяване на приятелите… Но актьорът винаги играе за тези, които са дошли, а не за тези, които не са дошли. Ще им пожелая обич, надежда, вяра и вдъхновение! И да не се забравяме…

Коментари

Вести от региона