Интервю за Димитър Мишев с художника, който рисува Дядо Коледа с ангелчета вместо еленчета, а от платната му се усмихват най-красивите жени
Бургас се слави с красивите жени. Плениха ме с красотата си, призна пред наш репортер художникът Мирослав Моновски. В годината на Маймуната, която ще започне на 8 февруари, той би „увековечил“ с кеф „карикатурите“ във властта, защото всички политици (с изключение на министър Ивелина Василева, защото е бургазлийка) са маймуни.
„Има една гара, не знам къде е, но я има и тя е пълна с вагони, много вагони. Те са пълни със скъсани обувки, хиляди обувки, ама много скъсани. Това са обувките на Ангелите, които тичат да ми оправят бакиите, които забърквам. Елените си ги обича един прекрасен дядка, а аз си обичам моите ангели“, каза в ексклузивно интервю за в. „Компас“ и burgasart.com Мирослав Моновски. Така той обясни защо рисува Дядо Коледа с ангелчета, вместо с елени.
-Наричат ви маг на компютърната графика, защото сте единственият български художник, който вместо четка или писец, използва мишката на компютъра и създава своите картини с програмата Corel Draw. От Габрово сте, но не сте габровец... поне не в смисъла, който влагаме, за да опишем някой сметкаджия. Не сте от Бургас, но бургаските художници ви завиждат, защото вероятно имате повече музи от всички тях взети заедно. Какво бихте добавили за себе си?
-Е чак пък маг. Обичам Габрово, но не обичам тъпите му политици. Съсипаха родния ми град. А бургаските художници са яка група, винаги е било така. Нямам смелостта да се нарека художник. Художник е професия. Постоянно се бориш с нещо, с някой, доказваш се. Автор на творбите си съм. А те предимно са женски портрети и то много и все на красиви бургазлийки. Затова са толкова много почитателките ми. Не вярвам някой да ми завижда, няма за какво. Всеки може да рисува каквото си иска, празни платна бол.
-Наполеон е казал, че зад всеки велик мъж стои една силна жена. Вашите обаче са много. Поне тези, които се усмихват от творбите ви. С какво те ви плениха?
-Бургас се слави с красиви жени. Плениха ме с красотата си.
-Любими на бургаската публика творци, като актрисата Аглика Бояджиева, музикантката Благовеста Рядкова, Захари Чернев, сияят като от икони. Певецът споделя за портрета си, че „това е най-готиното, най-красивото, най-изумителното и най-прекрасното нещо, което са виждали очите му в дългия му път към безкрайността, която ни е отредил Твореца“. Често ли чувате това от хората, които са ви вдъхновили?
-Да, да много благодарствени слова получавам, но сигурно тайната за това е, че аз виждам само хубавото и красивото, ненужното го прескачам, игнорирам го.
-Случвало ли се е някой от моделите да не се хареса?
-Да, само един път. Но често се случва да ме упрекват, че не ги рисувам, че имам някакво отношение към даден „модел“, но аз рисувам лицата предимно от снимки, а те са отвратителни като качество, другото е лесно и за това доста „модели“ още чакат портретите си.
-На откриването на изложбата ви „Японските акации на Бургас” ви бе зададен въпросът защо харесвате града ни и вие отговорихте, че сте имали гадже оттук. Сега с града ви свързват не една, а много красиви жени. Коя ви е любимката?
-Е ти пък сега, всичките си ги харесвам и си ги обичам. Те знаят това.
-Казвате, че „всяка жена е красива, трябва само малко умение, за да се покаже тази красота“. Какво всъщност е необходимо затова, за да стане портретът й красив?
-Много просто е това, “махаш“ носа, правиш хубави цици /според моите виждания/, дълги крака, дупето секси и готово. Всяка жена ги има тези неща, но аз ги виждам от друг ракурс, а може би е от очилата.
-Колежката Марина Костова споделя, че й е било много трудно да си направи автопортрет. И на вас ли ви е трудно това?
-Напълно я разбирам. Портретът на една жена е ехеййй красота. Очи, вежди- кобилици, устни-сочни, червени, сенки, очни линии, абе изобщо има какво да сложиш, има и какво да не слагаш. А Марина си пада по мъжките портрети. Прави го прекрасно. Тя вижда „дефекта“ и „смешното“ у мъжа и го върти много професионално. Не ми е трудно да си правя автопортрет. Дори е много лесно - ръбеста глава, брада, очи – цепки, рядка коса, вежди- разплетена дамаджана, тук таме някоя бръчка и готово.
-Живеете на стотици километри от Бургас, но често идвате в града ни. Какъв е животът в Голямо Малово? Защо избрахте да живеете там?
-Този въпрос ще го пропусна. Но не идвам често, може би веднаж в годината.
-Майстор сте на шаржа, но май рядко рисувате политици. И все пак видях от една ваша творба Бойко Борисов и Лиляна Павлова се усмихват щастливи. Той кара ретро кола по магистралата и е с малко тяло, но с голяма глава (някои биха казали като тиква), а тя зад него навярно му ръкопляска. Зад телената ограда хора размахват плакати, за да им благодарят. Заради (с)Винетката обаче, много хора ги разлюбиха. Сега как бихте ги нарисували?
-Сега бих го нарисувал така:
-Неотдавна премиерът сподели, че не се харесва в рисунките и шаржовете. Защо всички го рисуват дебел?
-А така ли да го рисуват?
-Скоро ще посрещнем годината на Маймуната. Коя маймуна от „карикатурите“ във властта бихте „увековечил“ в своите шаржове с кеф?
-Всички са маймуни, май има една бургазлийка във властта. Нея няма да я маймунизирам, защото все пак е от Бургас, а всички знаем, че жените от този град са най-красивите.
-Една хубава мисъл на Коко Шанел открих във вашия профил във Фейсбук като цитат „Ако си роден без крила, не им пречи да израснат“. Вие от рода на „Хвърчащите хора“ ли сте? Кога летите?
-Питагор като вървял, все гледал нагоре към небето и не виждал къде стъпва. Веднъж пропаднал в една дупка, а слугинята му - тракийка, му казала, че на небето няма дупки и да гледа къде стъпва... Аз не летя, но често падам в дупки и се спъвам.
-Писателят-актьор Лучано Де Крешенцо пък е казал, че „Всички сме ангели само с едно крило. Можем да летим единствено като се прегърнем един друг“. Всеки път, когато се замисля за това, ми звучи „Само един живот“ на Емил Димитров.
„Само един живот
не е достатъчен,
за да обикна аз
и да простя...“. Това е припевът. На вас достатъчен ли ви е само един живот?
-Много дълбок въпрос. Този си го живея, ако има друг, тогава ще го мисля.
-За какво мечтаете?
-На 66 години не мечтая, не правя планове, каквото дойде, го посрещам, идва лошо-отминава, идва добро и то отминава.
-Рисувате Дядо Коледа с ангелчета вместо с еленчета. Защо?
-Има една гара, не знам къде е, но я има и тя е пълна с вагони, много вагони. Те са пълни със скъсани обувки, хиляди обувки, ама много скъсани. Това са обувките на Ангелите, които тичат да ми оправят бакиите, които забърквам. Елените си ги обича един прекрасен дядка, а аз си обичам моите ангели.
-Изнизват се набързо последните дни от 2015-та. Това обаче е може би най-доброто време за равносметка. Какво спечелихте и какво загубихте в годината на Дървената Овца?
-Равносметката е, че си останах същото дърво, каквото си бях, но спечелих нови приятели.
-Къде и как ще посрещнете 2016-та?
-Това не го знам. Срещали сме се по пътищата, по влаковете, а как - сигурно сам.
-Какво бихте пожелал на нашите читатели?
-Да са живи и здрави и им завиждам съвсем не благородно, че живеят в Бургас. И ще кажа защо. Не четкам кмета ви. Коментирам само каквото съм видял. Вечерта след победата си на изборите за кмет, развяваше трикольора, след като свърши мяткането, го сгъна съвсем старателно и го прибра, не го даде на никой, а го прибра сам. Това може да направи само човек, грижовен, мислещ и за най-дребните неща. Може да го направи човек с много добро домашно възпитание. Явно така мисли и за града си, за утрешния ден.
На мъжете пожелавам да замезват с веян паламуд и да пият хубаво вино, а на нежните им половинки - да знаят, че всяка жена е красива, само трябва да го осъзнае и разбере, а аз ще го покажа.
