Кръгът на барда намаля с още една китара, напусна ни Данчо Висоцки

Печат
Категория: Лица Създадена на Събота, 09 Март 2019 Написана от BurgasArt
Почетният член на Клуба за авторска музика Данчо Йорданов, който В Шумен всички наричат Данчо Висоцки, си отиде от този свят ненадейно след рождения си ден 
Снимка: infoshumen.info
Кръгът на барда намаля с още една китара. Ненадейно от този свят си отиде почетният член на  Клубът за авторска музика Данчо Йорданов, който е по-известен като Шуменския Висоцки. В Шумен дори всички го наричат Данчо Висоцкия. 
Той е починал на 7 март ден след рождения си ден и навършането на 64 години, съобщиха колеги от infoshumen.info.
Окрила го възрастната му майка, с която живеели заедно. В последните мигове с него са били изписани листи със стихове. 
 
 
 
Данчо Висоцки е инициатор за създаването на фестивала "Шумен бард", който събира поети с китари от цялата страна с подкрепата на общината и читалище "Напредък".
 
 
Над 250 са стиховете му. Половината от тях са събрани в две стихосбирки, като на първата "Роден в България" рецензент бе бардът Христо Граматкиков, с когото бяха близки приятели. 
 
 
Една от песните на шуменския Висоцки се пее и от Дани Огнянов.
Хитът “Рио, Рио” на Дани Огнянов, преди той да го запее, беше каубойски поздрав, разкри неотдавна пред наш репортер бардът. 
 
 
 
Шуменският Висоцки представил за първи път тази своя песен пред Старата митрополия в Несебър. На концерта присъствал и композитора Стефан Диомов. Маестрото много харесал песента и предложил на Йорданов да я запише в нов аранжимент. След като я преобразил, обаче, се оказало, че е загубил текста и накарал поета Пейо Пантелеев да напише друг. Така от “Рейлио, рейлио, хей” се получи “Рио, Рио”. 
На един от концертите , организирани от Кръга на барда в Бургас Данчо Йорданов получи званието “Най-шумният бард на отечеството”. Тогава бяха представени и книгата му “Не искам да остана вечен” и неговият DVD-албум “Здрасти и сбогом, самотнико”. 
В Шумен всички наричат Данчо Висоцки. С най-обичания руснак у нас българският поет се запознал през 1979 г. Когато синът на Володя – Никита му бил на гости в Шумен, бил изненадан от топлото посрещане. Почти всеки срещнат им казвал “здравей, Висоцки”. Накрая гостът попитал “откъде ме познават?!”
 
 
Когато бил по строежите на бившия Съветски съюз Данчо Висоцки е веселял българи и руснаци. 
„Няколко пъти съм минавал през Москва, бях на спектакъла на Висоцки в театъра "На Таганка", останах силно впечатлен от майсторството му. После имах втора среща в московския ресторант "София", слушах Висоцки запленен, а третата ми среща за жалост беше на гроба му през 80-те години. Положих цветя от благодарност, че ми е дал толкова много сила и ме е запленил с изпълненията си. Помъчих се да изпълнявам негови песни с китарата, мисля, че се доближих до известна степен до майстора, както и сега изпълнявам много често произведенията му, и оттогава приятелите започнаха да ми викат шуменския Висоцки“, сподели неотдавна пред колеги от БЛИЦ Данчо Йорданов.
 
 
 
Една от песните си той посвещава на китара, закачена на стената в дома на негов познат. Стопанинът й мислил дори да я изхвърли, но Данчо й сменил струните и след това я подарил на свой приятел. Случката обаче го вдъхновила да напише:
Една китара на стената
потънала в прах,
видях я и ми се сви душата, 
помоли ме да я докосна. 
Погалих нежните й струни, 
те зазвъняха тъй красиво
и все едно жена целунах, 
а някой викаше "Горчиво".
 
 
Китарата на нашия скъп приятел Данчо може и да спре да звъни, но той ще остане в сърцата ни. Ще остане със своите стихове и песни, които пак ще пеем.
Почивай в мир, приятелю!
 
 

Коментари

Най-четените статии