Творчеството е магия и тя се усеща в книгата й, каза проф. Калина Лукова
Книгата на бургаската писателка Офелия Тръпчева „Паметта на камъка“ бе представена тази вечер в Художествена галерия „Петко Задгорски“. Сред приятелите на бившата журналистка на в. „Компас“ бяха и странджанските певици Златка и Ирина Ставреви. Те поздравиха авторката на "Паметта на камъка" и многобройната публика с две свои песни.
Редакторката на книгата Калина Вергиева разказа с какви вълнения е чела повестта, дала заглавието на книгата, докато е пътувала заедно с писателката до Гърция, а председателят на Конфедерация на българските писатели Станислав Марашки заяви, че Офелия е издала книга със силно послание.
Повестта, дала заглавието на книгата, била четена от редактора за пръв път на ... път. Между гръцките градове Александруполис и Кавала. Затова за себе си нарекох тази книга "149 километра фентъзи", споделя Калина Вергиева.
„Докато си припомнях точните цифри с помощта на чичко Гугъл, ми хрумна и " Час и трийсет минути минало от бъдещето"... Или бъдеще от миналото... Както и да съчетава времето, "Паметта на камъка" се е раждала все на път... Път през пространството и път през времето. Затова вярвам, че книгата ще намери добър път към сърцата и мислите на читателите си!“, добавя поетесата.
„Трилогията й не се нарича „Солена целувка“, а „Паметта на камъка“. От самото начало тя въвежда една иносказателност, символика, тъй като камъкът е най-много натоварен със символи. Той символизира паметта, твърдостта в характера“, добавя Марашки.
Проф. Калина Лукова от Центъра по хуманитарни науки на Бургаския свободен университет пък сподели, че е дошла на премиерата на „Паметта на камъка“ не само в качеството си на литературовед, а и на преподавател. Офелия бе моя студентка в специалност „Българска филология“, сподели с гордост дамата, която е сред най-уважаваните лектори по антична и западноевропейска литература.
Както аз представям литературното великолепие на българските и западноевропейските писатели, така и моите студенти вече могат да покажат също едно творчество, което във висока степен се доближава до това литературно великолепие, заяви проф. Лукова.
„Аз съм нарекла своя коментар, който се превърна и в предговор към книгата Мнемозина и камъкът, защото Камъкът на Мнемозина е митологическа трансформация на заглавието на книгата на Офелия Тръпчева „Паметта на камъка“. За мен това е необходим контекст на разбиране на нейните идеи, послания, внушения, стил, вдъхновение“, подчерта университетският преподавател.
„Мнемозина в древната митология е богинята на паметта, но същевременно тя е река в задгробния свят. Освен това тя е една от титанидите, дъщеря на Уран и Гея. Мнемозина ражда на Зевс девет дъщери – музите. Важна символика на камъка е, че между него и душата съществува тясна връзка. Според мита за Прометей камъните са запазили човешкия мирис. Камъкът и човекът представляват двупосочното движение на изкачването и на слизането“, добавя Калина Лукова. „В библейската традиция заради устойчивия си характер камъкът символизира мъдростта. В тази връзка е тезата на Карл Юнг, че т. нар. „философски камък“ е метафора за намирането на ядрото на личността“, обяснява тя.
„Книгата на Офелия Тръпчева е сложна жанрова структура, която надхвърля представата ни за сборник с разкази. Тя е хетерогенен текст, който асоциативно привлича различни жанрови модели“, заяви проф. Лукова. „Голямото достойнство на книгата е нейният стил – в детайлите, в цветовете, в нюансите на една лилава фантазия. Творчеството е магия и тя се усеща в „Паметта на камъка“, каза още тя.
„Писателят не е книжен плъх, затворен в кабинет. Човек става истински писател, когато опознава различни пластове на живота, сменяйки различни професии. Зад това крехко на пръв поглед момиче се крие огромен житейски опит“, каза Станислав Марашки.
Пепа Божкова от Издателство „Божич“ пък сподели, че е приятно изненадана от неповторимия стил на авторката.
„Горди сме, че Офелия избра нашето издателство и позволи да се докоснем до творчеството й, защото претендирайки, че много сме чели, останахме много изненадани от нейния начин на писане. Досега не бяхме чели книги с такъв стил. Тя много ни зарадва и се надяваме в най-скоро време да издаде втората част на книгата. Благодаря на Калина Вергиева за работата, която положи върху ръкописа на Офелия Тръпчева, за начина, по който я посъветва как да бъде композирана книгата! Който няма възможност да си вземе книгата на премиерата, да заповяда в книжарница „Божич“, за да си я вземе, защото това е много добро четиво“, заяви Божкова.
Един от въпросите, които хората от публиката зададоха на Офелия Тръпчева, бе свързан с корицата на книгата. „На нея е моят ангел. Това е статуетка, която стои до леглото ми. Много ми е скъпа, защото олицетворява надеждата“, сподели писателката.
Разказите й следват лабиринт от символи, а посланията й са за грешките и тяхната цена, за нечутите предупреждения и паралелните светове, за алхимичната памет на камъка, наречена любов, добавя проф. Лукова.
Камъните са по-мъдри от нас, каза пък Иванка Топарева.
„Цял живот съм се занимавала с камъка. Изучавала съм неговата памет. Важно за мен е дали не се е родил във вулкан или в някакво море и какво е съхранил той в паметта си“, каза още геологът поет, преди да рецитира свое стихотворение за камъните от книгата си „Тайните на Гея”.
