Бургаски литературни дни бяха закрити с вълнуващо пътешествие в приказния й свят
Моето дете ме вдъхнови да напиша романа „Принцеса Дея и феята Олеле”. Черпя вдъхновение от нея. Това каза в книжарница „Хеликон“ бургаската писателка Елена Гогова в петък, когато бе представена книгата й. С вълнуващото пътешествие в приказния свят на Елена бяха закрити Бургаски литературни дни. Организатор на събитието бе отново Конфедерацията на българските писатели, съобщава в. "Компас".
„Моето дете бе една от причините да напиша този роман – приказка, чрез която изразявам себе си. Един истински творец намира вдъхновение дори от една дъждовна капка“, каза авторът на „Принцеса Дея и феята Олеле”, след като бе представена от водещата Атанасия Петрова.
Дамата, която е художествен ръководител на театрална школа „Детско царство“ към ОДК-Бургас, призна, че когато председателят на Конфедерацията на българските писатели й съобщил, че не може да присъства на тържеството в „Хеликон”, изпитала светло и красиво злорадство. То бе породено от предчувствието, че може би на мен ще бъде отредена честта да въведа читателите в приказния свят на Елена Гогова, добавя Петрова. Тя уточни, че по същото време Станислав Марашки е в Кубрат, където със задружните усилия на общината, читалището в града и Конфедерация на българските писатели –клон Кубрат се отчита десетият национален конкурс за хумор и сатира. „Привидно между двете събития няма нищо общо, но това е само привидно, защото всъщност и в Кубрат, и тук в Бургас,
Конфедерацията на българските писатели продължава своя поход срещу пошлото в българската литература
Пошлото, което може да омърси както хумора за възрастни, който се оценява на конкурса, така и жанра на приказката, в който твори Елена“, заяви Атанасия Петрова.
Тя съобщи, че Марашки участва в церемонията по връчване на наградите от хумористичния конкурс, на който той получава втора награда за своя фейлетон „Реконструкция”.
Според председателя на Конфедерацията на българските писатели,
светът, в който живеят героите на Елена Гогова, прелива от необичайни цветове, нюанси и същества,
с които Разказвачът примамва и развива детското въображение. В царството, където за пръв път е отворила очи за света принцеса Деа, цари вечна пролет, дърветата имат сини корони, козината на понито Връм е „зелена на жълти петна” и др. Този екзотичен фон изопва тетивата на детското въображение още от първите страници на книгата, коментира Марашки.
Голямата изненада за всички нас е появата на един толкова млад и обещаващ бургаски автор на текстове за деца, какъвто е Елена Гогова, каза пък Самира Душева още в началото на срещата с младата писателка и нейните приказни герои.
„Творчество й не е голямо като обем, но носи белезите на един вечно търсещ творчески дух. Гогова пише както приказки за деца, така и бликащи от остроумие хумористични разкази, които автоматично и отреждат специфично място в новата бургаска литературна вълна“, заяви Душева.
Тя припомни, че „Принцеса Дея и феята Олеле” беше отличена на конкурса „Голямата книга на малкия град” през 2015 г. Според нея основен компонент на художественото въздействие в творбите на Гогова са нейните приказни герои.
Блестящо в ролята на принцеса Деа и на злият магьосник Стик се превъплътиха Ива Генчева и Ивелина Желева
от театрална школа „Детско царство“.
„Основният конфликт в романа-приказка се разразява между Стик и принцеса Деа. Уволнен позорно от поста „главен готвач” в двореца, магьосникът отчаяно търси повод да си отмъсти и за жалост случаят сам му предоставя тази възможност. Един ден, излязла на разходка в гората, принцеса Дея се натъква на къщата на Стик. Следва серия от перипетии, в които се появяват все по-чудновати герои и обстоятелства. Сред тях са ресторант с ироничното наименование „Мухлясалият плод”, езеро с електрически змиорки, които могат да бъдат обезвредени само ако езерото се напълни с доматен сок, гранати със захарен сироп от авокадо, предназначени за неутрализация на гигантски мравояди, черни мишки-нинджи, които живеят в странния град-държава Мишелдорф“, пише в рецензията си за книгата Станислав Марашки.
„Независимо от тази преднамерена фантастичност, обаче, чрез нея се описват реални човешки взаимоотношения и проблеми. Така например
мишките-нинджи са прокудени от техния тиранин
Мики Четвърти Беззъбия, защото били против яденето на сурови фъстъци. По този повод Разказвачът уточнява: ”Така царят ги приюти в неговото царство и те в знак на благодарност се присъединиха към войската, защото знаеха, че рано или късно Мики Четвърти Беззъбия ще тръгне да ги търси, за да ги убие”. Структурата на приказката е щедро захранена с елементите на романовия модел на повествование“, добавя литературният критик.
Според него, такова детайлизирано вглеждане в психологическите състояния на персонажите, изразени чрез езика на тялото и лицето, не са характерни за класическата приказка. В романа-приказка на Гогова, обаче, това е напълно възможно.
„Както във всяка приказка, и тук титаничната борба между Доброто и Злото завършва с победа над злите сили. И все пак не може да не забележим, че в „Принцеса Деа и феята Олеле” това е победа не просто над злото, а по –скоро става въпрос за въодушевяващ триумф на общочовешкия хуманизъм. Макар и вкаран справедливо в затвора, злият магьосник Стик е назначен за главен готвач там, с което царят и принцеса Дея сбъдват частично мечтата му“, добавя Станислав Марашки.
Елена Гогова пък сподели, че пише втори роман в жанра фентъзи. Той ще отведе читателя в далечния арабски свят.