ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

BurgasArt
elena-trendafilova-stoyah-smalchana-pred-prozoretza-sred-knigite-i-tarseh-istini Споделянето трябва да е с любов, защото най-хубаво е, когато тя е...
BurgasArt
lyubovni-terzaniya-obzemat-politzaite-ot-kraya-na-grada Калата влиза в секта под прикритие, Господинов става учител в новия...
BurgasArt
120-000-dolara-sa-nuzhni-za-lechenie-na-dete-ot-burgas 3-годишният Никола и майка му се прибраха обнадеждени тези дни от...
BurgasArt
poetesa-predstavya-smalchani-istini-v-dom-na-pisatelya След "Неосветеното ми Аз" и "Цигулка с тяло на...
BurgasArt
otbelyazahme-80-godini-ot-razhdaneto-na-visotzki Вечер посветена на великия руски, актьор и поет Владимир Висоцки...

НОВОСТИ НА РУССКОМ

BurgasArt
natalyoya-matveeva-vecher-posvyashtenn-i-v-sotzkomu-naibolee-znachimoe-v-tom-godu Фото: news-nesebarinfo.com Этот вечер, посвященный Владимиру Высоцкому, наиболее значимое в этом году мероприятие творческой группы театра Славянка...
Вести

С мистични долмени, змейски кладенец и крепости привличаме туристи в Странджа

Сайт с интерактивната карта и джобни наръчници ще улеснява хората, дръзнали да тръгнат по дирите на древните траки

Димитър МИШЕВ
Снимки на мистични долмени, които предците ни са наричали змееви къщи, светилища, скални църкви и крепости бяха показани на фото изложба в Бургас. На пресконференция в залата на хотел „Милано“, в която участваха експерти от България и Турция, освен фотосите, бе представена и стратегията за развитие на културния туризъм в планините Странджа и Сакар, както и новите тематични туристически маршрути. Те са разработени съвместно от Сдружение „Солени ветрове“ и Университета в Къркларели в сътрудничеството с екип от експерти.
В рамките на проекта “Развитие на общи дестинации за културен туризъм в района на Странджа (Йълдъз)/Сакар на базата на археологически и исторически обекти” бе извършено проучване и бяха събрани данни за всички археологически обекти в района на Странджа – Сакар, каза председателят на „Солени ветрове“ Светлана Стоянова. „Бяха разработени общи критерии за класификацията на археологическите паметници, за да се изберат онези от тях, които имат туристически потенциал. Бе извършено цялостно документиране на избраните обекти от трансграничната територия“, добави тя.


Даниела Агре от БАН, помощник-археологът Деян Дичев и директорът на Общински исторически музей в Тополовград Веселин Кълвачев, който е специалист по география и история, са експертите, работили по проекта.
Проектният ни партньор пък използва експерти по културни изследвания и по културен туризъм, уточни Стоянова.
Това изследване даде основа за изготвяне на съвместната стратегия за развитие на културния туризъм в планините Странджа и Сакар, добави тя.

 

Основната цел на стратегията е да идентифицира интегриран туристически продукт на база разнообразието от природни и антропогенни дадености на граничния регион и подобряване на неговото качество, каза пък експертът Габриела Антонова, която от 20 години се занимава с анализи за развитие на туризма и на туристически дестинации в непознати или слабо познати територии на България.
Според нея

 Маточинската крепост Букелон има потенциала да привлича чужденци

и да ги задържа поне един ден на територията на Община Свиленград, но това не се случва, защото достъпът до нея е ограничен заради лошата транспортна инфраструктура. Липсата на базисни туристически условия и влошеното състояние на крепостта, заради това, че никой досега не е положил усилие да я реставрира, е причината Букелон да не се развива като атракция. Това обаче може да се промени.
„Има пукнатини в основната структура на крепостта. Ако те не бъдат коригирани, крепостта буквално ще се раздели на две. За повишаването на качеството са идентифицирани няколко мерки. Една от тях е реставрация, консервация и консолидация на структурите на археологическия обект“, обясни Андонова.
С подобни проблеми се сблъскват много от археологическите обекти, добави тя.

 

 Змейски кладенец край Кофчаз е сред атракциите пък в турската част на Странджа

„Когато изследвахме района, установихме, че има сведения за обекти от средата на първия век преди новата ера. Някои от останките са от времето на Римската империя. Богато е и историческо ни наследство от тракийските племена. След 1878 г. (Освобождението на България) Странджа остава в Османската империя. Изследвахме района на тракийската част на Турция, която започва от Чаталджа и достига до границата, а на изток граничи с Черно море. Той включва Виза, Панархисар, Демиркьой и Кофчаз. Там се намират археологически паметници, долмени, могили, остатъци от крепости, некреполи, стари населени места, култови местности и др.“, каза помощник заместник-деканът на Факултета по туризъм на Университет Къркларели доц. д-р Нилюфер Ватансевер Тойлан.
„Изследването беше насочено към установяване на привлекателността, достъпността, улеснения достъп, подходящите пакетни турове, активности и съпътстващи услуги.
Изследваният период обхваща ранната желязна епоха (3 век след Христа) и тракийския, елинистичния, римския и византийския период“, добави тя.
„Долмените Караюкуш и Капакаир са от мегалитната култура. Те са еднокамерни. Първият се намира на 20 км от Къркларели (Лозенград) и има изградена инфраструктура, а по пътя може да се насладите на красиви водопади. Туристическият потенциал и на втория обект е добър, защото се намира на 3,8 км на югозапад от административния център на вилаета. Долменът е еднокаменен и е много добре запазен“, уточни доц. Тойлан.

Край Кофчаз – родния град на Петко Росен, също има доста долмени

Един от тях е Ени Маале, което означава новата махала. Еднокамерен е. Намира се в земеделска нива и е на 2,8 км. югозападно от града“, добавя тя.
Край Виза пък се намира пещерата на висящия камък и манастира „Свети Никола. Това са обекти от късната римска и ранната византийска епоха. Дирекцията по културен туризъм в Къркларели се е заела с реставрацията светата обител, съобщи доцентът.
Античният театър на Виза, който е строен през 2 век по време от Римската империя, е първият подобен паметник в пределите на днешна Тракия. Църквата „Малката Света София“ също привлича туристи, както и пещера, която по време на античността се използвала като място за живеене, за молитви и преклонение пред Бог. 60 000 прилепа има сега там, уточни д-р Тойлан.


Черноморската зона на Турция остава незасегната от висока степен на застрояване и е атрактивна с това, че не се наблюдава типичното за крайбрежието в България презастрояване, заяви Габриела Антонова.
Изключително чистата и богата разнообразна природа, която изследваме, е потенциал за развитието на региона, добави тя.
Сайт с интерактивната карта и джобни наръчници ще улеснява хората, дръзнали да тръгнат по дирите на древните траки.
„Резултатите вече са налице, съвместната стратегия е разработена, тематичните маршрути са готови. Скоро ще бъде готов и сайтът с интерактивната карта. Предстои да представим и 30-минутен рекламен филм, който ще е със субтитри на три езика. Ще направим това отделно, защото искаме да обърнем повече внимание на заснетите места. Много е красиво и интересно там“, разказва Светлана Стоянова.
„Като водещ партньор искахме да се докоснем до поне малка част от археологическите паметници, а не само да работим по документи и по снимки. Затова се включихме в екипа, който снимаше, за да видим част от нещата, които ще бъдат заснети“, добави тя.

 

Заместник-председателят на „Солени ветрове“ Антон Димитров пък сподели, че докато е бродил из Странджа и Сакар с фотографите, снимали мегалитите и крепостите, е срещнал само четирима туристи.

„Според една китайска поговорка

 добрият политик строи мостове, а не гради стени,

което звучи много актуално на фона на световната и на българската политика в момента.
Радвам се, че има три контролно пропусквателни пункта между България и Турция, но не и за новата стена между двете страни. Мотивира ни да участваме в този проект, защото това е мост между две съседни държави“, заяви Димитров.
„Видях с очите си всички тези места, но срещнах само четирима туриста. Надявам се това, което направихме, да има ефект и следващият път, като отида в Странджа, да срещам по четирима на час“, сподели той.
„Този проект постави едно ново стъпало, но не път. В момента казваме на туристите „Елате, вижте“, но първите две стъпала ги няма, т.е. те

няма как да стигнат дотам и няма кой да им покаже тези неща

Струва си целият труд по проекта“, каза още Антон Димитров.
„Радостното е, че това, което имаме от настоящия проект, вече се ползва. А това е предпоставка той да е устойчив и да продължи да живее и след своя край“, добави Габриела Антонова.
„Проектът е обърнат не само към обикновения турист. От резултатите, експертизите ще се възползват от БАН, униврситети, общините в трансграничния регион“, заяви Светлана Стоянова.
„В настоящата стратегия са разработени 5 тематични туристически маршрута. Всеки един от тях обхваща различен исторически период. Маршрутите включват археологически и исторически обекти, както от българската, така и от турската част на трансграничния регион България-Турция. Разработените маршрути са със следните теми: Мегалитна култура в Странджа и Сакар; Одриското царство; Астейското царство; Странджа през римската епоха; Странджа и Сакар през късната античност и средновековието“, каза още Антонова.
Маршрутите от българската страна на разглеждания регион включват над 80 археологически и исторически обекти, оценени като значими.

В. „Компас“ и BurgasArt ще ви покажат част от археологическите и исторически обекти, които могат да се превърнат в туристически атракции

Коментари

Вести от региона