ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

НОВОСТИ НА РУССКОМ

BurgasArt
milen-na-velene Бывают дни, когда опустишь руки, бывают дни, когда ты ждешь того, случится то, что ждешь и происходит, то, именно того, чего ты ждешь. Случилось...
Вести

Майката на писателя Деян Димитров с разтърсваща изповед: Синът ми е опасен само за себе си, може би изкупва моята вина

Зорница Биячева, която е помогнала на много бургазлии да се освободят от стреса и да пътуват в други измерения с медитация, разказа как въпреки ограниченията в затвора, младият белетрист е издал втората си книга

Синът ми не е опасен за никого, освен за себе си. Понякога дори си мисля, че той изкупува моята вина. Това сподели Зорница Биячева пред БНР-Бургас. В събота вечер в радиоефира бе представен фичърът „Далече от затвора“ на Петя Михова, който беше отличен на БНР Академия 2018. Дамата, която в Центъра за духовно развитие и медитация е помогнала на много бургазлии да се освободят от стреса и да пътуват в измеренията на духа, сподели, че когато е била на възрастта на сина си Деян Димитров, след любовна драма е ранила човек по същия начин като него, но без фатални последствия. Раненият бил само с драскотина от острието на ножа и всичко приключило мирно, но няколко десетилетия по-късно съдбата я поставила в същата ситуация и синът й попада капана на интригите, след което отива в затвора. Вината му е, че в стремежа да защити честта на приятелката си, неволно ранява друг младеж и той почива в болницата.
Зад решетките Деян Димитров успява да съхрани себе си като започва да пише и да издава своите книги. Там го наказват дори за това, че има нощна лампа, за да чете и пише стихове, за разлика от лошите момчета, които изпитват съжаление само за това, че са ги хванали.
„Понякога животът не е само черен или бял, а има и сиви нюанси. Съдбата на Деян Димитров е точно такава. Едва ли някога той е очаквал да бъде част от негативната статистика, но това се е случило. Една нещастна случка е променила съдбата на три семейства, а времето няма как да бъде върнато. Историята на Деян показва как духът на човек може да има възходи и падения в една среда като затвора“, каза авторът на фичъра „Далече от затвора“ на Петя Михова.
„Обвинявах го. Питах „как можа да си изтървеш нервите?“, но мога да го разбера, защото на 20 години направих същата глупост като него. Пак беше свързано с любовни трагедии. Разликата е в това, че на момчето му сложиха само една лепенка и се размина всичко, а при него нещата много загрубяха. Не съм целяла нещо лошо, не съм искала да убивам. Беше пак някакъв емоционален срив. В този момент не ме интересуваше нищо, сякаш и животът ми, и светът са свършили. Мислила съм си дори, че Деян изкупва моята вина“, каза Зорница Биячева в ефира на БНР.
„Деян е посягал на себе си, самонаранявал се е. Имаше период, в който ръцете му бяха надути. Съжалявам, че тогава не го принудих да отиде на психиатър, за да овладее тази емоция. Когато е имал проблем, той винаги е посягал на себе си – дали ще си блъска главата, или ще се нареже... Той е опасен за себе си. Когато изпадне в такова състояние, е склонен към самоубийство“, добавя тя.
 Тази година направих опит за самоубийство с хапчета
заради натрупалото се напрежение, споделя младият писател.
„Той вече седем години е зад решетките. Беше на 20 години, когато влезе там“, уточнява майка му.
Тя разказа за злополучния миг, разрушил съдбата на три семейства.
„Това става след 11 часа в къщата на майка ми. Деян беше там, за да й помага, тъй като баща ми (б.а. покойният вече писател Стойчо Биячев) бе зле. В същия ден майка ми го бе завела до София за операция. Тя се прибрала уморена. Тогава видяла, че Деян и приятелката му са вкъщи. Когато е отишло другото момче, тя е чула, че нещо става, защото те са имали първоначално словесни пререкания и ми звънна“, заяви Зорница Биячева.
„Каза ми „Ела, защото нещо се случва. Деян изхвърча навън и не мога да разбера какво става“. С майчиния си инстинкт усетих, че има нещо сериозно, скочих в колата и за пет минути бях там. Когато отидох, линейката пристигна. Мислех си, че Деян е там и с него се е случило нещо. Видях го пред вратата на двора.
 Беше в шок, пребледнял бе като платно и не можеше да ми обясни какво е станало
Успя само да каже „намушках го“. Пак го питах какво се е случило и той ми повтори същото нещо. Беше зациклил така, че не можеше да ми обясни какво се е случило“, добавя дамата.
„Деян доста време дружеше с това момиче (б.а. заради което станало спречкването). Около две години бяха заедно. Имаше кратка раздяла, тъй като тя отиде да учи в София, но смяташе и той да продължи образованието си в столицата, искаше да се оженят. За съжаление се оказа, че е бил излъган и в чувствата си, и в това, което му е било обещавано. Тя твърдеше, че го обича, че държи на него, че иска да са заедно. Говореше му, че другото момче й досажда, че я преследва, че я тормози и той трябва да я защити. По този начин синът ми е бил манипулиран“, обясни Зорница Биячева.
„Беше се наслушал на приказки, че е преследвана, тормозена, но в същото време, когато отиде да я посреща веднъж на гарата, тя се прибра с другия и Деян излезе виновен, че е решил да я посреща, т.е. развалил й кефа. Той не е предполагал, че ще попадне в такава ситуация. Веднъж, когато е бил у тях, тя му казала да не излиза навън, защото той щял да го пребие. Говорела му, че другото момче има опасни приятели. Беше го наплашила“, добавя майката на писателя.
„Предполагам, че същите неща е говорила и на другото момче за него, защото впоследствие се оказа, че когато във вечерта на инцидента е отишла вкъщи, тя три пъти е звъняла по телефона на другото момче. Казала му: „Ти не разбра ли къде отивам? Не правиш нищо за нас“. Настроила го срещу Деян. Какво да се очаква от 20-годишни момчета?“, пита тя.
„Аз тогава не знаех, че тя има връзка с пострадалото момче. Вечерта то дойде да я потърси вкъщи. Тъй като хвърляше камъни по прозореца, реших да му кажа да си отива, защото приятелката ми не иска да слезе при него. Тогава той ме обиди, напсува ме и пердето ми падна. Оттам нататък нещата са ми като в сън“, споделя Деян Димитров.
„Не знам как съм взел ножа, но помня как слизам на улицата. Навън всичко беше мрачно. Сякаш беше потънало в мъгла. Образа на момчето го помня като призрак, като силует. Моментът, в който се осъзнавам, е едва, когато падаме на улицата“, добавя той.
„Той е излязъл с гръм и трясък от къщи, чупейки всичко по пътя си. Отворил тежката метална врата с такъв трясък, че са излезли съседите да видят какво се случва, но това той не помни. Двамата са били на „легналия полицай“, който е пред къщата. Деян паднал отгоре му.
При падането го е намушкал с нож между ребрата. Засегнал е белия дроб“, разказва Зорница.
„Нямаше емоция, когато извърших това. Беше като в сън. Самата реалност беше изгубена, но в момента, в който осъзнах какво се е случило, изпитах голям страх както за пострадалия, така и за мен. Прибрах се вкъщи и се обадих на полицията“, добавя младият писател.
„Другото момче е станало, тръгнало си е. Обърнал се е и замерил Деян с ключовете си, с телефона си. Разменили си обиди. Деян се върнал вкъщи и започнал да звъни на полицията, на „Бърза помощ“. Предложил да го закара до болницата. Споделил, че го е ранил. Казали са му обаче да не прави нищо, да стои и да чака“, заяви Зорница Биячева.
Впоследствие обаче на момчето му е прилошало. Тогава дошла линейка пред къщата на известния писател Стойчо Биячев.
„Всичко това е станало за не повече от минута. Момчето е прието в болницата. За съжаление четири часа след това починало от кръвозагуба. Не е имало съдов хирург и не са успели да му помогнат. Деян беше осъден за убийство. На последната инстанция получи присъда от 13 години затвор“, разказва майката на Деян Димитров.
„По този начин се разбиха няколко семейства – моето, на пострадалото момче, включително и на момичето, заради което стана трагедията. Знам, че тя също е преживяла бурно случилото се“, добавя младият писател.
„Не мога да кажа, че някой има вина.
 Има само индиректни виновници
Може би и аз влизам в тази графа, защото съм ги наблюдавал и съм можел да взема някакви мерки“, каза пък Камен Банков.
Той се запознал с Деян на рождения ден на фаталното момиче през октомври 2009 г.
„Той беше затворено момче, тихо и дори може би асоциално. След като се заприказвахме обаче, разбрахме, че имаме доста общи теми. Парадоксално е, че се сближихме, след като влезе той зад решетките“, добавя Камен.
„На сутринта след убийството ми се обади майката на Гергана, а аз бях в София. Събуди ме в 7 часа, за да ми разкаже какво се е случило. Веднага хванах автобуса и се върнах в Бургас. Опитвах се да подкрепям и едната, и другата страна. Бях приятел и с това момиче, и с Деян, и другото момче. Трябваше да съм нещо като арбитър, който да присъди някаква част от вината на всеки“, споделя приятелят на Деян.
„Това от нейна страна бе заигравка, която не съм подкрепял, но не допусках, че може да се стигне дотам. При доста момичета наблюдавам такова поведение. Тя не е мислела, че може да се случи това“, добавя той.
 Деян е различен от престъпника, който човек си представя
„Това го откроява и го прави много неудобен за затворническата администрация, защото е интелигентен, чете закона, знае какви са му правата и ги отстоява. Водил е дела срещу затвора, спечелил ги е. Това е много страшно, неприемливо е за тях“, разказва дамата, която помага с лекции и практически упражнения на хората да опознават вътрешния си свят.
„Постоянно му се правят спънки в затвора. Спряха го от курс по строителство, защото имал дълга коса. Той иска да учи. Беше предложил план за работа със затворници, да ги обучава като програмист. Предложението му не бе взето под внимание. Деян имаше наказание и за това, че притежава нощна лампа. Неговите потребности са да чете и да пише, за разлика от другите затворници. Беше наказан заради това“, добавя тя.
„Впоследствие му разрешиха да има лампа, но в досието пише, че е наказан и на базата на наказанията той не бе пуснат да се прости с дядо си, когато почина. Мотивите са, че е много опасен“, разказва Зорница Биячева.
„Затворът е едно училище, в което човек трябва да надене поредната маска, за да се научи да оцелява. Тук всичко е свързано с материалното и е далече от духовното. Трябва да се научиш да комуникираш с всички прослойки – както с най-необразованите, така и с изпипани крадци, рецидивисти. Нужно е да знаеш какъв е техният начин на мислене и да откриеш човешкото в такива хора“, заяви Деян Димитров.
„Най-трудният момент е не толкова изолацията, колкото липсата на възможност да комуникирам със семейството си. Искал съм да бъда сам, но в затвора няма място, където да можеш да се затвориш в себе си. Желанието ми за справедливост, за бунт, ми е изиграло доста лоши шеги“, споделя той.
„В затвора се толерират предимно хора, които се подчиняват лесно и могат да бъдат използвани за целите на администрацията. Аз не съм такъв. Винаги съм казвал, когато нещо не ми харесва, когато виждам несправедливост. Това допринесе за отказа да бъда освободен през тази година предсрочно. Ако бях типичният затворник, можеше и да се получат нещата“, признава писателят.
Той е вегетарианец. Преди да му разрешат вегетарианска храна, отказал да се храни.
„Около 40 дни не яде нищо от затворническата храна. Приемаше само плодовете, които аз му носех, но той има право на 5 кг в месеца. Бях притеснена, но слава богу преодоля го този момент! Мина този период, който може да се нарече
 гладна стачка,
след като му разрешиха да яде вегетарианска храна.
Мизерията и вонята в затворническите килии са ужасни.
„Много хора са в една стая без достъп до вода и тоалетна. Вечер имат някакви кофи, които да използват за физиологичните си нужди. Заобграден е от хора, повечето от които са неграмотни и нямат никакви интереси. Споделял е, че те не съжаляват за нищо друго, освен за това, че са ги хванали, а не за това, което са направили“, разказва жената, която по ирония на съдбата се е посветила на мисията да направи хората по-добри. Тя е помогнала със съвети на много хора как с медитация да открият хармонията между дух, душа и тяло, да контролират мислите си, действията си, живота си.
Дано доживея да видя сина си свободен, каза още учителката от Центъра за духовно развитие и медитация.

Деян Димитров ще представи книга в Бургас
На 16 ноември от 15 часа в затворническото общежитие в Бургас ще се състои представянето на втората му книга „Песента на мъртвите души“, съобщи председателят на Конфедерацията на българските писатели Станислав Марашки.
Втората книга на Деян Димитров е с разкази. Той е член на КБП от Бургас. Всички, които желаят да присъстват на събитието, нека пишат на лични съобщения в профила на Зорница Биячева във Фейсбук (https://www.facebook.com/zornibd), за да бъде предварително заявена точната бройка на участниците в събитието, призоваха от Конфедерацията на българските писатели.
Деян Димитров спечели голямата награда на Никулденския конкурс на Gramofona.com. Награденият разказ, както и другият, който беше с поощрителна награда от предходните години, са включени в книжката му от 12 разказа.
Деян Димитров е млад белетрист и поет, драматизмът на чийто млад живот го подтиква да посегне към перото, пише в сайта на КБП - konfederaciabgpisateli.com. Бургазлията познава от млад стихията на творческото вдъхновение и стихията на любовта – двете точки, между които се движи неравната траектория на неговия живот.
„Заглавието „Маскарад на сенките“ го избрах, защото отчасти е символична книга, защото не можех да изразявам емоциите пряко, а само с тези стихове. Заглавието на втората книга „Песента на мъртвите души“ ми беше дошло на ум през тийнейджърските години и си го бях запазил като прототип за някоя от бъдещите ми книги“, разказва талантливият писател.
„Това, което не можех да изкажа с думи с другите затворници поради ниската им култура и интелект, започнах да пиша във формата на стихове. Те бяха изблици на емоцията. По-късно започнах да пиша разкази, в които описвах някой емоционален момент от моя живот. Това беше някакъв механизъм да запазя себе си“, споделя Деян Димитров.
Неща, които искам да ги кажа на свои познати, на приятели и на света, ги създавам като мисли в моите творби, за да са като послание за читателя, добавя той.
Първата си книга Деян трябвало да представи в много тесен кръг поради ограниченията, които се налагат от страна на затворническата администрация.
„Разрешиха представяне в делничен ден, в работно време, с предварителен списък и без да пуснат всичките хора, без да допуснат присъствието на затворници. Той искаше поне хората, които са от литературния клуб, да са там. Не им разрешиха. Не знам защо. Неща, които навън изглеждат лесни и постижими, в затвора са много трудни. Комуникацията се осъществява с писма, които се губят“, разказва Зорница Биячева.
„Деян изпраща неща, които е писал, а аз ги набирам на компютъра. За съжаление нямам обратна връзка с него. Той пише всичко на ръка по няколко пъти. Писмата се губят, не ги получавам. Това е голям проблем. Има творби, които ги няма във втори екземпляр. За издаването на една книга са му нужни упоритост, желание, амбиция и много помощ от моя страна“, добавя тя. 

Коментари

Вести от региона