Атанас Стоянов: Бардовете сме един постоянен апокалипсис

Апокалипсис означава смъкване на завесата, а ние жадуваме за ясни хоризонти и за смъкване на заблудите, обясни бардът Атанас Стоянов

 

Бардовете сме свободни хора, които не искат да бъдат лъгани. Те жадуват за ясни хоризонти и за смъкване на заблудите. Думата апокалипсис означава смъкване на завесата, а ние бардовете сме един постоянен апокалипсис. Това каза поетът с китара Атанас Стоянов от сцената на „Охлюва“ Бургас, откривайки концерта „Песента на барда“ във втория фестивален ден. 

 

„Ние сме ония с китарите, които ще ви посочат пътя в мъглата, които ще дръпнат завесата и ще ви покажат истината. Ние бардовете сме един постоянен апокалипсис – кой е казал, че завесата е само една?“, попита той.

 

„Там, където брегът среща морето, веят солени ветрове. В разперените гребени на вълните се спотайват вековни послания. Откъде идват, накъде отиват? Белобрадите вестоносци блъскат скалите и във въздуха излитат миниатюрни солени капки – споделени истории. Вятърът ги отвява и ги разнася надалеч“, каза Стоянов. 

 

„В някои хотели, администрации и хазартни списъци избягвали, прескачали, елиминирали цифрата 13. Ние ще се вкопчим в нея, защото не сме хотел, нито администрация и не сме хазартно обременени. Ние сме всичко... обратно на това. Ние сме всичко друго, но не и несвободни. Ако перифразираме великия Мигел де Сервантес – Свободата е на върха на: перото, на върха на грифа на китарата, на върха на четката на художника“, добави той.

 

„Свободата... Кой ли не ни затваря и по какви ли не поводи. В началото ни затръшваха вратите, после ни тровеха въздуха, после спуснаха мъглата...“, заяви бардът от Сдружение „Солени ветрове“.

 

Тук виждам само свободни хора и хора, които искат да бъдат свободни, добави той.

 

„Фестивалът, замислен и управляван от група ентусиасти от „Кръгът на барда“ - вече има свободен живот. Затова бяха похарчени доста безценни животи – от сцената на „Солени ветрове“ отлетяха Христо Граматиков, Пламен Ставрев, Бойко Георгиев, Слави Георгиев, Славимир Генчев. Миналата година ни напусна и Светлана Стоянова. Преминаха в небесния оркестър – ако се вслушате в соления вятър, ще чуете... стъпките на Лунатика по плоските покриви и ... разсипан черен пясък“, изтъкна Атанас Стоянов. 

 

 

„Какво прави този фестивал с нас, с вас, след като вече е пораснал, научил е първокласното сричане, преборил се е с отричането и вече в своето юношество е готов за възмъжаване? И въпреки крехката си възраст, има мъдростта на хилядолетните реки, които се втурват на някъде, борят се с несгодите и се събират в морето“, добави той.

 

„Бардовете са поточета, реки, бързеи, дълбоки вирове. Най-важно е, че се събират заедно в едно разпенено солено море, изпращащо Солени ветрове във всички посоки. Идват тук, за да споделят идеи, да сверят мнения, да предадат послания на верните си фенове, на многобройните си слушатели“, заяви поетът-художник. 

 

 

„Всеки е пролял капчица солена истина. Соленият вятър ни обгръща и остава в нас за вечни времена. Летните празници на изпятата поезия, изпълнители на авторски песни. Сцената на „Солени ветрове“ е мястото, където се срещат поезията и музиката, романтиката и свободата. Да пуснем на воля Соленият вятър!“, каза още той.