И пет пари не струва нашият живот без любов, но не е лесно и да си от зодия „Поет“, сподели поетесата при представянето на 13-ата й стихосбирка „77 любовни писма до поискване“
Димитър МИШЕВ - в. "Компас"
Стиховете ми са като писма до поискване, а броят им в новата ми книга е 77, защото за мен това е Божествено число, сподели поетесата Петя Цолова в Бургас. В сряда вечер в Морското казино бе представена 13-ата й стихосбирка „77 любовни писма до поискване“.
„Всеки поет, пишейки своите стихове, ги отправя към хора, които не познава. Той не знае нито какви са очите им, нито пък душите им, но продължава да пише и ги изпраща до поискване. Ще ги прочете оня, който поиска“, заяви Цолова.
„Числата с повтарящи се цифри носят късмет, а числото 77 се смята за Божествено. Аз
имам цветна представа за цифрите, буквите и имената на хората
За мен 7 е зелено число, а 77 е като една туфичка трева“, добавя дамата, чиято първа стихосбирка „Земя през юли“ през 1970 г. се издава с благословията на голямата поетеса Елисавета Багряна.
Водещата на поетично-музикалния спектакъл Светлана Стоянова сподели, че чувства авторката на „77 любовни писма до поискване“ като своя духовна сестра.
„Не сме роднини, но
родовете ни са свързани с много силна духовна връзка
И Петя, и аз сме от Търговище. Четири поколения от нашите два рода са свързани с приятелство. Да просъществува то толкова години, се опира на много сериозни неща като доверие, почтеност, обич“, заяви председателката на сдружение „Солени ветрове“.
В увода на „77 любовни писма до поискване“ авторката споделя: „Познавам и сладостта, и горчилката на творчеството, познавам на живота жилото и меда. И мисля, че знам защо римляните са казали: Amor omnia. Тази максима може да има преводи с нюанси, но аз приемам превода "Любовта е всичко", прибавяйки си наум "в този живот", добавя Светлана Стоянова.
„Петя Цолова е родена в къща, пълна с книги, а родителите й са учители. Не е чудно, че тя чете по цели нощи. Въпреки многото уроци и безкрайните събрания, кръжоци, обаче остава време за мечти и за поезия. Първите й стихотворения звучат по радиото и са публикувани в „Родна реч“ още докато е ученичка.
Завършва гимназия със златен медал, но отказва да го вземе,
като така показва отношението си спрямо ширещите се тогава в училището лицемерие и еснафски предразсъдъци. Кандидатства българска филология в Софийския университет и медицина. Приета е и в двете, но следва мечтата си и любовта към литературата. След дипломирането си работи дълги години като журналист във в. „Народна младеж“, а след това е редактор в издателство „Отечествен фронт“. Близо 10 години е била зам. главен редактор във в. „За жената“, а после и главен редактор във в. „Жена“, каза още водещата.
Петя Цолова е издала 13 стихосбирки, автор е и на една документална повест „Художникът от сутерена“, както и на три романа - един на съвременна тема: „Сърдечна катастрофа” (1990) и два исторически - „Бъди благословен, безбожнико” (за живота на знаменосеца на Ботевата чета Никола Симов-Куруто, 1981) и „Падна есенес звезда” (за Освободителната война, 1986). Тя е носител на няколко национални литературни награди за поезия и проза. Нейни стихове са превеждани на чешки, руски, сръбски, английски и други езици.
Книгата „77 любовни писма до поискване“ бе представена от Роза Боянова
„Писмата – тази прекрасна възможност да обичаш с думи през разстояния и сезони, през времето и забравата, за жалост си отидоха от света. Може би като жанрова форма ще продължат да съществуват, но Петя е от поколението, почувствало истинската сила на написаното върху хартия писмо. Много често то е стихотворение или есеистична изповед. Било е очаквано, разгръщано е с радост, която няма аналог в днешно време. Сегашните ни пощи са задръстени с рекламни брошури и писма за неплатени данъци и такси, а СМС-ите не могат да заместят съкровеното и написано на ръка, автентичността на ръкописа. Поетичната пощенска кутия на Петя е до поискване. Тя е отворена за тези, които обичат женската поезия“, заяви Боянова.
Според нея, при Цолова властва желанието да излезе от фотографията на живота и да потърси дълбокия смисъл на случайния миг.
„Самочувствието й на поетеса е на завидна висота. То тръгва от впечатляващия старт на кариерата й, преминава настойчиво през стиховете за обич и раздели.
Един безкраен монолог за любовта са нейните 77 песни до поискване
Тя говори на любимия, а неговото присъствие е изразено чрез нейната любов, образът му е видян през нейните очи. От първата до последната дума в книгата властва любовта. Тя прави Петя жива. Тя пише поезията й. Тя говори чрез нея и сега“, заяви председателката на УС на Бургаската писателска общност.
На въпроса на Елена Трендафилова
дали е трудно да си от зодия „Поет“,
Цолова отговори с „Да“. „Не е лесно да живееш чрез сърцето си. Поезия не се пише без чувства и без искреност. Когато човек пише поезия, живее в сладка, но страшна зависимост /онази висша сила, която ми дава таланта, и доброто, и лошото, и радостта, и болката, с едната ръка дава, а с другата ти взема. Талантът задължава. Като си разбрал, че имаш дарба, вече трябва да си много отговорен и си длъжен тази дарба, която ти е дадена, да я осъществиш и то по най-добрия начин. Не става без труд. Поезията е нещо спонтанно и идва в най-неочаквания момент. Аз мога цяла нощ да работя и си лягам най-късно в пет часа, но в шест се е случвало да се събудя от музата и ако ме домързи да стана и да го запиша, след два часа не мога да възстановя нищо от него“, споделя поетесата.
Тя
разказа и за срещите си с Елисавета Багряна
„Първата бе, когато бях ученичка в Търговище и прочетох нейни стихове. Тогава изобщо не съм си представяла, че ще я познавам, а още по-малко съм допускала, че тя ще напише предговор на моя книга, но когато вече работех във в. „Народна младеж“, а тя имаше някаква годишнина, колегите се чудеха кой да направи с нея интервю и го възложиха на мен. Тя беше много заета, тъй като пътуваше често, но се срещнахме в дома й. Елисавета бе много сдържана жена. Колкото е емоционална в поезията си, толкова е и сдържана в живота. В първия момент се обезкуражих, но интервюто стана. След това ме почерпи с кафе. Проведохме кратък разговор. Разказа ми, че имало момиче, което й било като слугинче. То било много любопитно и във вечерите, в които ходела някъде, то искало да тръгне с нея. Казвала му: „А сега госпожа Лиза излиза, а Дарина отива да спинка“. Тя хареса интервюто. След това се виждахме на писателски срещи. Когато бях бременна с първия си син, тя се доближи до мен и започна сърдечно да ми говори“, разказва Петя Цолова.
Второто й интервю с Багряна пак било на нейна годишнина.
Не мога да кажа, че съм била близка с нея.
„Тя не оставяше впечатлението на човек, който лесно се сближава. Между второто и третото си интервю с нея, бях подготвила първата си стихосбирка. Тя трябваше да е от поредицата „Смяна“ на издателство “Народна младеж”, но бе нужно да има предговор от утвърден автор. Йордан Милев ме пита кой може да напише предговора и аз започнах да изброявам имена. Не знам как споменах и името на Елисавета Багряна. Той заяви, че не го интересуват другите, настояваше да е от нея. Тя се съгласи, но беше все на път. На третото обаждане ми каза да отида след няколко дни и така книгата ми се отпечата с предговор от нея“, добавя Цолова.
Последната й среща с Багряна е в старчески дом, седем месеца преди смъртта на голямата поетеса.
„С нея беше една мила жена, която е работила като преводачка от немски. Започнах да задавам въпроси, но Елисавета сякаш не беше на този свят. Стана ми жал, но тогава Надя Петкова я подкани да разкаже как едно време е ходела на балове във Военния клуб и изведнъж очите на Багряна светнаха. Тя си върна паметта. Разказа ми, че когато била ученичка, е ходила на балове. Било прието, когато си сменят ботушите с балните пантофи, кавалерите да застанат пред тях на колене и да им помагат. Юнкерът, който трябвало да й развързва ботушите, само я гледал Всички влезли в залата, а той и тя седели в коридора. Багряна го подканила да побърза, а той възкликнал: „Ах защо не сте стоножка?“, добавя авторката на „77 любовни писма до поискване“.
Любовта е цяла вселена
„Този наш живот без нея и пет пари не струва. Ако хората не се научат да обичат истински, светът е загубен. Вярвам, че човекът ще излезе на по-светъл път, ще изкачи още един кръг от спиралата на развитие“, каза още Петя Цолова.
След като Светлана Стоянова изпълни „Лунатик“, която е композирала по стихове на съпруга си Атанас Стоянов и получи бурни аплодисменти от публиката, авторката на „77 любовни писма до поискване“ прочете свое стихотворение, посветено на бардовското семейство. Написала го преди седем години, когато по покана на „Кръгът на барда“ Цолова представи в Бургас своите книги.
На рояла блестяща отново бе Благовеста Рядкова. Живка и Явор Георгиеви от дует „Страст“ пък очароваха публиката с изпълнение на песента на Асен Масларски „В края на лятото“.
Антон Димитров от „Солени ветрове“ даде подарък и цветя на Петя Цолова от името на сдружението. Тя получи и красив букет от кмета Димитър Николов. Той й бе връчен от Милка Иванова - експерт от отдел „Култура“ в Община Бургас.
