Дебатите по вота се провалиха, защото Бойко взе ролята на Волен като задкулисен авер на Местан, Сергей и Орешарски
Димитър МИШЕВ
Карикатури: Протест Искаме международно разследване на цялото българско правителство
От сряда т. нар. от някои тройна, а от други – гнойна коалиция, вече е четворна, защото с оказа, че единствената опозиционна партия е в парламента само за парлама.
В 25-я ден на септември дебатите по внесения от ГЕРБ вот на (не)доверие изнанадващо се провалиха, защото вносителят оплеска сценария и вместо Н.В. Народът да чуе какви са аргументите на опозицията, стана ясно, че тя просто липсва. Депутатките на ГЕРБ не се регистрираха, за да направят кефа на аверите си от ДПС, БСП и “Атака”.
Цинично Бойко Борисов се похвали пред камерите на националните телевизии, че бил победител и разкри, че играта с кворума било тест на "силата" на управляващите. Видно било, че те не можели да съберат поне 121 депутати, които да подкрепят правителството и че то се е превърнало в заложник на “Атака”. В последното никой не се съмнява, но вотът, който ГЕРБ уж внесе не е за доверие, а за (не)доверие и като “опозиционна” “сила” трябваше не да показва безсилието си с безсмислени политически маневри, а да посочи грешките на управляващите и да събере достатъчно гласове (т.е. над 121), за да прати кабинета “Орешарски” в историята. Известно на всички беше още от миналата седмица, че групата на „Атака” ще е на посещение в Брюксел. Ясно е, че националистите играят ролята на задкулисен партньор на ДПС и БСП и няма нужда Бойко и другарите му повече да ни го поясняват. Не е ясно само защо ГЕРБ крепи правителството. Може би защото бившите управляващи се страхуват, че нарастващата електорална тежест на Реформаторския блок, с който са като скачени съдове и при едни предсрочни избори ще да ги остави в политическото пространство като партийка с още по-незначителна роля за развитието на страната или пък защото си загубиха аргументите в подкрепа на твърдението, че Министерството на инвестиционното проектиране не работи и че правителството, заченато в грях, е вредно за страната. Вредно, колкото и обвитите в обръчи политици, на които може да се възхищаваш само, ако си запушиш носа. Действията на циркаджиите, които се карат в парламента за парлама, напомня за великата епиграма на Радой Ралин: “Гъза си с рози накичи, насраното да не личи”. Все по-ясно обаче личи, че конците на кукличките от четирите парламентарно представени “трупи” се дърпат от едни и същи кукловоди. Затова, когато Волен е болен или е на хиляди километри от парламента, Бойко с радост изпълнява ролята му на задкулисен партньор на Местан и Сергей и вотовете на недоверие пропадат или се израждат във вотове на доверие.
В четвъртък все пак квесторите преброиха 207 души в парламента, макар че само 110 от тях се бяха регистрирали. Това даде основание на парламентарния шеф Михаил Миков да открие заседанието, но депутатите от ГЕРБ напуснаха пленарната зала, за да предотвратят дебатите, които уж те предизвикаха. Разгневен, Борисов нарече Миков шмекер и поиска оставката му. Няма обаче как да получи.
“Аз съм победител днес. Няма заседание на парламента, което да защити това пагубно за България правителство”, каза лидерът на най-голямата в парламента (НЕ)опозиционна партия. Да, заседание в сряда нямаше, но когато никой не напада правителството, е безсмислено то да се защитава. Нормално е най-щастливи от липсата на кворум и съответно за дебати, да са управляващите, а не опозицията.
ГЕРБ разбраха, че са сгрешили с темата на вота, с неговото внасяне и си спестяват по този начин резила в пленарна зала и боя, който щяха да ядат в дебатите, каза след провала на парламентарното заседание в сряда Сергей Станишев. Той е ужасно прав, че парламентарната група на ГЕРБ е в нелепо и смешно положение. Вотът на (НЕ)доверие уж е организиран от нея, а депутатите й се стремят да го провалят. Резилът е колосален! Напъните на Бойко да яхне (НЕ)организираните от олигархията (НЕ)политически протести доведоха протестиращите до задънена улица, а страната към неясно бъдеще. Бурен смях сред (не)обременените с политика граждани предизвика и червеният лидер със сравнението на ГЕРБ с джентълмен, а на столетницата – с излъгана девойка:
„Оказва се, че поведението на ГЕРБ е като на джентълмен, който ухажва една дама в продължение на седмици, кани я на вечеря и накрая тя склонява и казва – „добре де, ела, ще си поговорим на вечеря” и той не се явява”, каза Станишев. Аман от лъжи! Как да вярваш на такива “джентълмени”!?
Според Лютви Местан, пък, Бойко Борисов заменя политиката с елементарен тарикатлък и заигравката с кворума е най-грозната изява на ГЕРБ-ерската деструкция в 42-ото Народно събрание. Така е наистина, но по-важен е въпросът на кого е нужно това. Българинът, който обедня драстично след 24-годишното лутане между изтока и запада, между плановата и пазарната икономика, между спомените от хубавото минало и варварския колониализъм, се умори да гледа едни и същи кукли, които си играят на демокрация. Всяко представление си има начало и край, но както пише великият бард Владимир Висоцки:
а някой е безсилен, цял скован,
от маска да си различи лицето.
За да излезе България от кризата и европейците като чешкият художник Давид Черни, който изобрази страната ни като турски кенеф, да не си запушват носа докато мислят за родината ни, трябват истински промени. Маските обаче така са се впили в лицата на дъртите партийни грешници, че дори да се смени системата, те няма да могат да се освободят от тях.
Според ясновидката Гюкчен, правителството може да падне през ноември, ако премиерът Пламен Орешарски не се раздели с некомпетентните си министри. Той обаче е прекалено зает с чистенето на държавната администрация от калинки и криминалинки. Вотът на (не)доверие поне му помогна да научи имената на министрите си, за повечето от които е ясно, че са в програмното уж правителство, не защото са експерти, а защото са ценни за кукловодите почти толкова, колкото и Пеевски за ДАНС след преживяния “катарзис”.
Вотът не недоверие не мина, но поне почитателите на Радой Ралин разбраха, че политиците имат бодли, заради “розите”, с които са се накичили.