Д-р Георги Чалдъков
През септември 2011 г. в Ню Йорк започна протестното движение "Окупирай Уолстрийт" - то се разпространи в стотици градове в света. Ехото на "Окупирай Уолстрийт" отекна и в "Окупирай България", "Окупирай Орлов мост", "Окупирай Парламента"... И тези дни - в „Окупирай Университета”. Студентите разбраха, че правителството „Орешарски” е „изпаднало в морален колапс, и вярвайки в справедливата воля за промяна на българското гражданско общество”, въведоха режим на безсрочна и ефективна окупация на аудитории и на сградата на Софийския университет "Св. Климент Охридски”.
И написаха Декларация до Ректора и преподавателите, в която посочиха следните цели:
„1. незабавно разпускане на 42-то Народно събрание;
2. възможно най-бързо насрочване на нови парламентарни избори;
3. нетърпимост на общественото тяло към ширещото се престъпно беззаконие в най-високите етажи на държавното управление; 4. превръщането на България в цивилизована, правова държава; 5. утвърждаването на справедливостта и знанието като високи обществени ценности.”
Подписаха се: „Ние, студентите. 272 аудитория, Ректорат на СУ,
София, 25 октомври 2013”
Дни преди това трима студенти с плакат, на който пишеше „Студентите питат: Не ви ли е срам?”, влязоха в пленарната зала на Народното събрание – това бе предвестник на окупацията на университета. Надеждата на окупацията* видяха много преподаватели и студенти от други софийски университети. Писателят Георги Господинов и други свободомислещи интелектуалци също отидоха в окупираните аудитории. Надеждата ще е по-голяма, ако всички български студенти (и преподаватели) се солидаризират с колегите си в София. Крайно време е профсъюзите и Българската православна църква също да подкрепят протестиращите българи.
През 2011 г. в САЩ се публикуваха книгите „Окупирай” на Ноам Чомски и „Окупирай: сцени от окупирана Америка” на Славой Жижек - сега в България пак се появиха червените критикари: председателят на Народното събрание, социологът Кольо Колев и един известен професор по хирургия. Те ехидно казват, че това е само малка част от студентите в София – познат рефрен за протестите пред Министерския съвет и Народното събрание. Тогава червените критикари, водени от Сергей Станишев и Велислава Дърева, разделиха народа на две, сега искат да разделят и студентите.
Освен това мисля, че правителството „Орешарски” трябва да подаде ОСТАВКА. Изписа я и великият Роджър Уотърс – на Стената в София, точно в момента, когато пееше Mother, should I trust the government?
*Прочетете есето „Надеждата на есента” на Румен Леонидов, публикувано в InSpiro – списание за респираторна медицина и вдъхновение. То е писано преди „Окупирай Университета” и е насочено към липсата на емпатия, изобилието от апатия и други прояви на „множествена склероза на духа” на нашето общество. Но вдъхва надежда и на окупацията.
