Лявото люспене много прилича на вица за студентите, които перифразират хамлетовия въпрос на “В туби ор нот в туби”, партията се рои, за да я бъде
Димитър МИШЕВ-в."Компас"
Спасението на БСП след гафовете, в които се забърка заради коалиционните си партньори, зависи от АБВ. Двете политически структури са като скачени съдове. Те ще “цъфнат” с две различни листи на предстоящите избори за европейски и най-вероятно и за национален парламент.
Два месеца преди пролетта, БСП заприлича на стар кошер. Първа от него изхвърча Татяна Дончева. Експрезидентът Георги Първанов и евродепутатът Ивайло Калфин я следват. Партията е в роева треска. Очаква се всеки момент и управляващата партия, и соцДОГАН-(не)ВОЛеНата коалиция да се разцепят. Всички се питат дали причината за необичайното роене в тази люта политическа зима не е в “златния пръст” на вожда Сидеров, който психиатърът д-р Михаил Михайлов описа като паразит, който смуче кръв от слабите партии, или пък в дългите уши и ръце на бившия премиер, в когото някои разпознават многоръкия Буда, заради прочутото досие, цъфнало в Balkanleaks.
Вождът на “Атака”, на чийто среден пръст се крепи управляващото мнозинство, преди да се превърне в потенциален клиент на прокуратурата заради размаханите юмруци на варненското летище, влезе в студиото на “Всяка неделя” като герой от “Туйн Пийкс”, за да каже, че събитията в морската столица са много по-мистериозни, отколкото можем да си представим. Истинският престъпник не бил той, а полицаят-клеветник и тези, които са му издали фалшиво медицинско, за да натопят депутата. Зад пъкления план за очернянето му естествено пак стоял Буда и медиите, на които олигархията плащала за политически поръчки. От друга страна самият Борисов здраво се забърка в лев(ашк)ите интриги, като загатна като на шега, че може да управляват заедно с Първанов. Това бе и причината политологът Евгений Дайнов да заяви в студиото на Нова телевизия по повод на лявото разцепление, че
пасиансът на лидера на ГЕРБ е очевиден
Такова чудо обаче все още няма. След като написаното във Фейсбук от вожда на ГЕРБерастите се прие насериозно, той побърза да отрече слуха, че има нищо общо с АБВ-то.
“Срещите ни с Първанов, за които медиите пишат, са измишльотини. Лъжат онези хора, на които, ако им махнат слушалката от ухото, не могат да кажат цяло изречение”, заяви Борисов в първия работен ден на Народното събрание след ужасно дългата Коледна ваканция на депутатите.
Брътвежите на експремиера как щял да разшири ГЕРБ не с две, а с цели три листи по подобие на левицата, се отминаха с леко пренебрежение. За първи път погледите на всички парламентарни репортери бе насочен не към него, а към Волен Сидеров. Естествено, той не се отказа от имунитета, но и другарите му от левицата не посмяха да му го поискат. Парламентарният шеф Михаил Миков му даде шанс да умува до 22 януари. Ако нищо не измисли дотогава, колегите му от крехкото мнозинство ще трябва да избират между това дали да му бият шута и да дадат шанс на Цацаров да му скрои раиран костюм или да го “пожалят” с всички произтичащи за тях негативни последствия. Дилемата е ужасно трудна – ако другарите гласуват срещу момчето я яките юмруци, ще им се разклати коалицията, а те не са готови за избори. Не го ли направят обаче, ще затънат още повече и никой няма да им вярва на обясненията, че не знаят кой назначи Пеевски за шеф на ДАНС и кой дърпа конците им. Ако управляващата коалиция се разпадне, тогава БСП отново ще си пати за грандиозните гафове, свързани със Сидеров, Пеевски и другите скандални назначения. Затова “размразяването” на проекта АБВ, с който Първанов и Калфин смятат да се явят на евроизборите, може да се приеме не като предателство, както побързаха да обявят червените другари, а като надежден вариант за спасение. Лявото люспене много прилича на вица за двама студенти, които се явяват на устен изпит по английски, но не са особено добре подготвени. Пада им се разговор на бензиностанцията и единият започва с: “Ливни ми ту литърс, плийз”, а другият му отговаря с “В туби ор нот в туби?”. “В туби”, уточнява първият. Така хамлетовият въпрос “To be or not to be?” (“Да бъдеш или да не бъдеш?”) се свежда до принципа на скачените съдове, при които течността (т.е. електората) преминава свободно от тубата (БСП) в резеровара (АБВ). Първанов ще остане в БСП, но в същото време ще е лидер на АБВ, докато не бъде изключен. Неговата мисия не е да реанимира ГЕРБ след тежкия нокаут, от който не може да се съвземе вече осем месеца, а да привлече недоволните от политиката на червената върхушка. Същественият въпрос е
защо БСП се явява с двама жокеи на изборите за европарламент
и защо другарите се опитват да изкарат Първанов и Калфин предатели. Отговорът е скрит между редовете, които Антон Кутев чете, т.е. във фактите, които изрича във вторник в “Здравей, България” по Нова телевизия. Червеният депутат от една страна твърди, че БСП ще остане единна, въпреки предателството на бившия президент и на екскандидата за държавен глава, но в същото време загатва, че партията има принципи и не може да не подкрепи искането на главния прокурор за отнемане на депутатския имунитет на Сидеров. Отмъщението на “Атака” може да е страшно за столетницата и е ясно, че ако се стигне до предсрочни избори, всяка грешка на правителството досега, ще тежи на мандатоносителя, т.е. на БСП. Голямата дилема е дали другарите да направят компромис с принципите в името на правителството и светлото бъдеще, или най-после да докаже, че ни управлява мафията.
Ясно е, че до пролетта “предателят” Първанов няма да може да си повиши електоралната тежест, крадейки от електората на ГЕРБ и на Реформаторския блок, но поне ще мотивира разочарованите избиратели с леви убеждения да гласуват за него. Предателство ли е тогава решението му да извади от “фризера” проекта АБВ? Времето ще даде отговор на този въпрос, както и на това кой всъщност управлява държавата, за какво са се договорили БСП и ДПС и каква е цената на подкрепата от “Атака”.
В спора дали Първанов е предател, ненадейно във вторник се включи и лидерът на “Евророма” Цветелин Кънчев, който заяви, че
бившият президент е крадец,
защото е откраднал вниманието на медиите и те вместо да отразяват циганската нова година, тръбят само за АБВ и за лидера Георги Първанов. Докато Дон Цеце се пенеше по ТВ7 да разказва за Банго Васил, ромите и за прегрешенията на бившия премиер, проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика предупреди, че България е в капан, от който измъкване няма и през 2050 г. българите ще са екзотично малцинство в родината си. Все по-малко българчета ще се раждат, заради данъчната секира. Нашенецът със скромната си заплата нямало как да издържа повече гладни пенсионери, социално слаби роми и деца. Затова последният българин щял да се роди през пролетта на 2134 г., ако политиците не успеят да се справят с топенето на нацията.
Ясно е, че нито Буда, нито Първанов се интересуват от това защо ромите празнуват Нова година във втората седмица на 2014-та, но фактът, че сме изчезваща нация и на всеки час се топим с осем души е достатъчна причина да си зададем въпроса защо трябва да пълним скачените съдове с безумно доверие, вместо да настояваме за истински промени. Те могат да дойдат не с вот за нов парламент или нов гуру, а с ремонт на законите, които дискриминират българина и дават повече права на тези, които го ограбват, бият или дори убиват. Откакто се помни нашенецът все си повтаря, че има нещо гнило в България и хамлетовият въпрос “Да бъдеш или да не бъдеш” е винаги актуален. От 24 години обаче той стои на кръстопътя. Вече няма смисъл да чакаме спасителя, който да се възкачи на министерското кресло с гласовете ни, а със своите действия като достойни граждани трябва да предизвикаме т. нар. народни представители да си спомнят защо са в парламента и да ги принудим да защитават нашите интереси. Щастието зависи от пътя, който сме си избрали, а не от това, в коя урна сме пуснали гласа си.
И все пак, ако Сидеров реши повече да не крепи кабинета “Орешарски”, през пролетта ни очакват избори и за европарламент, и за ново Народно събрание, а след тях ще стане ясно дали Буда и Първанов ще са в един отбор или бившият президент ще се окаже спасител за левицата.