Обединението има смисъл, само ако защитаваме човешките права, независимо от религията, но да сме солидарни с тези, които се гаврят с вярата, не ни прави мускетари, а лицемери
Димитър МИШЕВ - в. "Компас"
Снимка: АФП
Над 1,5 млн. души и 50 световни лидери, сред които и премиерът на малка България, участваха в Париж в Марша на солидарността срещу тероризма, след като 12 души бяха убити при атаката срещу сатиричния седмичник "Шарли ебдо".
Малко ненадейно за колегите си от държави, в които съществува свобода на словото, Бойко Борисов обяви, че това чудо имало почва и у нас, оставало само да се изясни чия собственост са медиите чрез нов закон. Нима на министър-председателя не му е станало вече ясно това? Когато по време на предишния мандат медиите на Пеевски го хвалеха, всичко беше наред. После нещо се обърка в политиката им и те взеха да го плюят. Тогава естествено ГЕРБерите ги нарочиха за поръчкови, за жълти, за вражески. Културният министър, дори когато кабинетът „Борисов I” загуби властта и в един от жълтите парцали се появи статия със заглавие „Вежди Рашидов спипан с проститутка“, се оплака, че вестниците и електроните издания вече не били средство за информация, а гнусно оръжие и заяви, че в малка държава като България не е нормално 100% от медиите да са в ръцете на един човек. Процентът, разбира се, е силно завишен, защото все пак съществуват свободни медии като в. „Компас“, за които свободата на словото не е мит.
И на децата вече им е ясно, че медиите имат определена редакционна политика и я следват. Лошото е обаче, че изданията, които са обвързани с определена партия или депутат, отразяват събитията не в зависимост на това колко са значими, а движени от интересите на своя лидер. Той решава например дали правителството да се радва на медиен комфорт или дали министрите да „спят“ с проститутки. Очевидно в тези издания свободата на словото не е на почит. Дали процентът им е близо 100, или не, няма значение. По-интересното е
* защо премиерът Борисов се излага в Париж като говори за свобода
Няма лошо в това да се прегръща с Ангела Меркел, Бенямин Нетаняху, Ахмет Давутоглу и други лидери, но защо му е притрябвало да научава коя от „свободните“ медии с кого от приятелите или враговете му е обвързана? Всички ценим свободата на словото, затова сме тук, сподели той в Париж, след като 12 души бяха убити при атаката срещу „Шарли ебдо“ на Ивановден, жена полицай загина при престрелка на следващия ден, а четирима заложници намериха смъртта в магазин миналия петък. Тримата джихадисти, двама от които бяха братя, бяха ликвидирани от френските специални части.
„Размахайте писалките си“ и „Свобода, равенство, рисувайте, пишете“, „Ние сме Шарли“, „Свобода“, „Да живее Франция“, се четеше на плакати в памет на 17-те загинали при трите терористични нападения. Черни като некролог табели с надпис „Аз съм Шарли“ побързаха да лепнат и повечето български медии. Светът сякаш се обедини и хората си спомниха за мускетарска фраза от Александър Дюма „Един за всички, всички за един!“, излъчваща сплотеност и идеализъм за борба с неправдата. Няма нищо по-хубаво от това хората да са обединени в името на добруването, за което всички мечтаем, но обединението има смисъл, само ако не разграничава мюсюлмани, християни, протестанти, евреи, араби и цигани, т.е. ако защитава човешките права, независимо от расата и религията. Бог да прости карикатуристите от „Шарли ебдо“, които бяха застреляни със стари руски калашници, но
* редно ли е всички да повтаряме „Аз съм Шарли“, само защото трима фанатици са изперкали след непрестанните гаври със светините им?
Аз не съм Шарли и не искам да бъда, защото уважавам свободата на словото и не мога да съм солидарен с лицемерите. Лицемерно е да остриш моливи като стрели, за да стреляш с тях по тези, които мислят различно от теб и да твърдиш, че си демократ. Лицемерно е да си солидарен с тези, които се гаврят с вярата и да повтаряш, че зачиташ правото на хората в кого да вярват. Смея се, когато видя на карикатура някой „разпънат“ на кръст политик, но не и когато на шаржа е Божият син. Съжалявам за смъртта на 17-те французи, но в името на истината и на това да спрем войната между етносите и между религиите, трябва да признаем, че гневът на тези, които грабнаха автоматите, за да убият богохулниците, е провокиран от гаврата с мюсюлманските светини! Според всички световни религии убийството е грях и
* изверги като кървавите братя Куаши, ще си намерят заслуженото
Вместо 72 девици в Рая, може да „получат“ стотина манафи в ада, защото не са мъченици, а престъпници.
Трябва да признаем обаче, че агресията на главорезите е предизвикана от лицемерни политици, жълти медии, долнопробни "журналисти", които говорят, пишат и излъчват гадости, криейки се зад фразата свобода на словото. „Шарли“-тата обаче се гаврят не само с исляма, но и с нашите християнски светини, с Господ и със Светия дух. Ако някой се подиграе с майка ви или баща ви и ги изтипоса в шаржа си голи от кръста надолу, колкото и да сте демократично мислещ, вероятно мисълта да грабнете автомата няма да ви е съвсем чужда. Трябва ли тогава да се подмазваме и лицемерно да си лепим етикета „Шарли“?!
* Войната на т. нар. „бял“ свят с ислямския, ни е чужда
У нас гнездо на радикален ислям няма, но страната ни може да пламне, ако политиците ни забравят, че трябва да защитават не интересите на „Шарли“-тата, а на България. Няма кой да пази българската граница, а все сме солидарни с НАТО и изпращаме войници на мисии в ислямския свят. Най-бедни сме в Европа, а премиерът ни лети до Париж, за да е в първите редици на похода срещу терора. Докато министър-председателят и бюрократите в Брюксел не станат съпричастни към трагедията на българите, които гладуват и горят като факли заради това, че са загубили надежда, не може да искат от нас да сме съпричастни. Затова нека бъдем като тримата мускетари - „Един за всички, всички за един“, но не заради Шарли!
