Светът е водопад от щастие. Той е като жива картина, в която живеем, казва художничката, чиито красиви творения може да видим на 5 март в галерия „Бургас“
Интервюто взе Валентин ИЛИЕВ - в. "Компас"
Красиви пейзажи, рисувани от бургаската архитектка Йорданка Георгиева, ще бъдат показани в изложба, която ще бъде открита на 5 март от 18 часа в галерия „Бургас“. Дамата, чиито сгради красят Сан Диего и Лос Анджелис, е пленена от магията на цветовете още от дете. Тя е печелила наградата за най-добър архитект в американския щат Калифорния, строила е ваканционни селища и ултрамодерни сгради в сърцето на Америка, но това не й пречи да търси красотата в морските вълни и върху бялото платно да рисува своите цветни сънища.
-Сгради, които сте проектирала, красят Бевърли Хилс, Сан Диего и Лос Анджелис, а ваканционен комплекс в Несебър, проектиран от вас, бе номиниран за сграда на годината. На осми март обаче в галерия „Бургас“, вместо красиви сгради, ще видим ваши картини. Отдавна ли рисувате?
-Да. Завършила съм художествено училище и определено бях художник преди да стана архитект. От дете се влюбих в рисуването и морето. Исках да го рисувам, както и отраженията, вълните, отблясъците. На 7 години нарисувах първата си голяма картина с боички - лунната пътека и магията на нощта. Помня колко беше впечатлена майка ми тогава. После тя ме изпрати на уроци по рисуване, а като станах по-голяма, ме заведе чак в Казанлък при народния художник Иван Радев, който ме подготви за влизането ми в първата художествена паралелка в Бургас. Когато ме приеха първа по бал с три изпита по рисуване, баща ми тогава разбра, че все пак дъщеря му иска да става художничка. В гимназията рисувах много пейзажи, композиции с хора, а също така и сгради. Вървеше ми и математиката, което е необичайно за художник и тогава реших да кандидатствам архитектура в София. Завърших университета и след това заминах за Калифорния, за да продължа да уча архитектура. Никога не съм преставала да рисувам. Всеки мой проект е като нарисувана картина.
-Завършила сте първата художествена паралелка в Бургас. Преподаватели са ви били Георги Динев - живопис, Валентин Ганев - графика и Радостин Дамасков - скулптура. Промени ли ви много това?
-Всъщност точно това образование оформи моята творческа рамка. От нас се изискваше много като за първа паралелка. Домашните за рисуване бяха безброй, но точно тогава ние се оформихме като професионални творци. Всички от нашия клас и до ден днешен рисуват. Художникът Стойко Даскалов ми бе съученик. Никой от класа ни обаче не рисува пейзажи, за съжаление.
-Живели сте, учили и работили в Калифорния. Там ли започнахте да рисувате големите си пейзажи?
-Да. Точно там разбрах какво ценят заможните хора, които са меценати на изкуството. В цял свят се цени качественият пейзаж с артистична стойност.
Видях на една снимка западния бряг на Италия - Портофино и реших да нарисувам голяма картина с шпакла. Получи се доста добре и тогава реших да продължа да рисувам.
-А често ли рисувате?
-Не. Не съм фабрика за какви да е картини, но затова пък желанието ми е каквото нарисувам, да е неповторимо. Затова се надявам един ден картините ми да имат много голяма търговска стойност за онези, които ги притежават.
-Как започна рисуването на пейзажи с маслени бои при вас?
-Всичко започна след като обиколих нашите български картинни галерии и не можех да открия един свестен голям морски пейзаж. Повечето художници в България рисуват малки нискобюджетни картини, които да се продадат лесно. Купуват се основно за подаръци и не са в никакъв случай особено стойностни. Редовият художник се е превърнал в манифактура на малки картинки. Ние въобще не сме по стандарта на западните и световни галерии, където излагат големи, стойностни картини, достойни за музеи и галерии. Затова започнах да рисувам големи стойностни неща.
-От една страна вашите картини са реалистични, а от друга носят внушения за видения, сън, поезия... Поетична натура ли сте?
-Да, такава съм. Привърженик съм на натуралистичната школа, но също така и на импресионистичната. Освен натурата, чувството трябва да е водещо. Търся винаги една приказност и неповторимост на пейзажа, за да може той да се получи уникален характер. Нищо при мен не е случайно от композицията до цветовата гама. На всяка картина предварително изготвям макет, в който решавам композицията и цветовата гама.
-Привърженик ли сте на случайните ефекти, които се получават при някои картини?
-Не. Рисувам основно с шпакла на едри и дребни мазки, които се получават само веднъж. Неправилната мазка може да е фатална. Техниката изисква прецизирано действие.
-Как избирате сюжетите си?
-Те са специално подбирани и много от тях са впечатление от местата по света, които съм посещавала. Търся богатството на сюжета чрез детайла и магията на цвета. За мен те са решаващи в рамката на уточнената композиция. Рисувам много морски теми, но също така планински. Търся вълшебството на момента, а не тривиалността на рамката на реалността. Иска ми се да намеря онова, което истински да плени зрителя и да го кара да съзерцава картината с часове. Желанието ми е да рисувам стойностни картини.
-Мащабът и големината на творбата имат ли значение?
-В малкия мащаб детайлът не може да се отработи добре и с това картините много губят. Затова съм се спряла на средни и големи картинни размери, които действително да се превърнат в стойностна инвестиция.
-Ако можехте на едно платно да съберете целия свят, какво щеше да се види на него?
-Фантастични водопади като например Игуасу в Южна Америка. Вълнуваща е драмата на водата. Различните нива отражения създават една динамика и различни планове. Светът е водопад от щастие. Той е като жива картина, в която живеем.
-Имало ли е период, в който да сте била толкова отчаяна, че да се откажете от рисуването?
-Да. Имала съм такива периоди, но точно тогава искам да рисувам най-много. Никога не съм се отказвала. Винаги намирам свободно време. След работа понякога рисувам до полунощ, защото ръцете ме „сърбят“ и каналът към космоса сякаш се е отворил и Единният твори чрез мен. В такива моменти изпитвам истинско удоволствие и осъзнавам, че дори само за тези мигове си заслужава да живееш. Когато творя, чувствам най-много връзката с Единния и истинското си аз.
-Мистиците казват, че няма вчера, нито утре, но твърдят, че с нашите действия сами си тъчем чергата на живота, по която да тичат душите ни...
-Да, така е. Моята душа тича по пътеката на щастието, когато рисувам, а това го правя от дете. Още не мога да забравя първата лунна пътека, нарисувана от мен. Помня подкрепата на майка ми, която забеляза този мой талант и каза, че трябва да продължа да рисувам.
-Но защо наблягате на морските пейзажи? Дали защото сте родена в Бургас?
-Да. Това е една от причините, но не забравяйте, че Калифорния е на океана и вълните там са феноменално красиви, както и тези по Средиземноморското крайбрежие. Морето и океанът дават живот, вдъхновение. Всичко е в тях от началото до края. Океанът е един голям живот сам по себе си.
-Как се намират нови сюжети за творчество в тези трудни времена. Или какво трябва да прави един творец, за да не се повтаря?
-Новите сюжети не идват лесно, внимателно ги подбирам, скицирам и после правя макет на картината, решавам композицията и цветовата гама. За да не се повтарям, искам те да са различни. В картинна галерия винаги подреждам различни типове сюжети - морски пейзаж, планински, водопади, импресии. Душата на твореца не трябва да зависи от кризи, а времето е относителна константа. Една картина трябва да е нарисувана така, че да бъде непреходна ценност. За да не се повтаря, творецът трябва да променя гледната си точка на творбите и така ще се получи разнообразието.
-Какво е нужно на художника архитект да се вдъхнови и да забрави за проблемите навън и архитектурата като мислене?
-Трябва непрекъснато да работи в своя свят и да не забравя творческата си мисия. Нужно е да се остави в ръцете на Единния и когато твори, да открие цялото си сърце и любов. Нужно е да бъде невероятно искрен, когато рисува. Трябва да се абстрахира от обграждащата реалност, да контролира мислите си и да управлява чувствата си по време на творческия процес. Ето това е разковничето.
-Какъв е огънят в душата на един архитект, който да го кара да рисува непрекъснато маслени картини?
-Първо пламъкът в душата ми не ме оставя на мира, ръцете ми хващат четката и не спират да рисуват, докато не изобразя онова, което е в съзнанието ми. Това означава да си вътре в нещата и наистина да гориш за това, което създаваш.
-Какво трябва да улови художникът за една успешна творба?
-Порива на вятъра, стихията на водата или красотата на изображението, лъчезарността на изгрева... Това е моята мисия и радостта. Само така творецът запазва във времето свежестта на емоцията в картините си.
-Казват, че всеки човек идва с мисия на тази земя. Рисуването ли е твоята мисия?
-Не е само то. И архитектурата, и като цяло красотата са моята мисия. Искам чрез моите творби човечеството да прогледне за красотата и да излезе извън тривиалността на сивата реалност. Надявам се да забрави за външните проблеми и да се потопи в реалност на красота и хармония.
-Във всяка една картина има някакво послание. Какво е то в картините ви?
-Вълшебството и загадъчността. Желанието ми е да видят моята радост от процеса и да се насладят на мига. Всичко, което ни заобикаля, е радост и вълшебство, понеже ние живеем в няколко измерения едновременно.
-Доколко важни са музите за един художник-архитект?
-Музата идва с хъса, с желанието да надвиеш самия себе си и да забравиш за проблемите, с предизвикателството да се справиш с новата задача, с готовността да се пребориш с бялото платно, да отвориш сърцето си и тогава тя се явява с криле и те озарява с присъствието си. Стоейки пред бялото платно, на което няма нищо, художникът се пита „А сега накъде? Къде е магията ти? Какво сънува нощес?“. Повечето от картините ми са всъщност мои сънища. Аз сънувам тези приказни пейзажи. Живея просто там, а тук съм за кратко. Нашата реалност е там. Тя е онова, в което истински живеем с радост и без тревоги. Всеки път, когато се събуждам от такъв красив сън, си казвам: „Ех свърши“ и се опитвам да си го спомням. Понякога си скицирам, за да не го забравя, натоварена от задачите на ежедневието.
-Какво е нужно един художник-архитект да стане световноизвестен художник? Дали е мащабът на творбите му, или детайлът, или нещо друго, с което трябва да се открои пред останалите?
-Мисля, че е неговата концентрация върху произведението, техническите му умения и смелостта му да се изправи пред бялото платно. Това е основното, както и професионалните му разбирания за композиция и цвят. Ненавиждам художническите аматьори. Мисля, че творческата професионална школа е много важна за един художник, защото това поне ти дава основите.
В наши дни много хора рисуват, някои дори и с пръсти, но те не осъзнават творческия процес, а само го имитират механично. Такъв сорт картини се забелязват веднага със суровите си цветове и случайни разхвърляни композиции.
Истинската стойностна творба с добра композиция и цвят е онази, която е стойностна във времето и вероятно не е картината, която някой ще е купил от местната галерия, за да ви я подари, а най-вероятно ще бъде творба по поръчка, където размерите и замисълът ще са коренно различни.
-Трябва ли да се търсят нови техники и формати в изкуството, с което творчество на един художник да се наложи и намери достойно място и по света?
-Винаги е нужно да се търси нещо ново. Трябва да се промени ъгълът, начинът по който е поднесено, цветната схема или композицията. Трябва да има разнообразие, изненада, да се подбере техника, която е уникална за този творец и тя да съвпадне с намерението на художника, а не да е продукт на случаен експеримент.
-Вълнува ли ви разбунтуваното море, морската пяна и морската драма като сюжет?
-Да и точно това искам да пресъздам. Много художници бягат от разпененото море, понеже трудно се рисува, но това за мен е предизвикателство и точно тази морска драма - праната в нея ме вълнува особено. Както знаете, всеки иска да има отрязък от неповторимото, закачено на стената си.
-Какъв е паралелът между реализма в изкуството и истинската живопис?
-Никога не съм уважавала творци, които пресъздават реалността буквално, т.е. като рисуване от календар или пощенска картичка. За мен тя е повече от това, но е нужно да уловим мига и пресъздадем цялата му неповторимост. Пейзажът непрекъснато се мени и е важно да се хване това временно настроение. Често ходя до брега, скицирам си позиции на вълната и начинът, по който пада светлината, светлинният източник е най-важен за въздействието на картината. Истинската живопис се постига с много работа, усърдие и разбиране на истинската й същност. Това, което прави една творба ценна, е точно играта на топло и студено. Няма ли я, картината става скучна и статична. Ако следваме как се смесват цветовете в природата, това означава, че сме постигнали живописта.
-Каква е вашата цел при рисуването на един пейзаж например?
-Целта ми е картината да изпълва с живописта си, с богатство от цветове, оттенъци, едва доловими колористични преходи, чрез които да постигна максимален ефект при предаването на дълбоката емоция, която изпитвам, когато рисувам. Моето искрено желание да не оставям никого равнодушен, тоест да предизвикам у зрителя силни чувства и преживявания, носещи в себе си патос и ярко изразена поетичност. Искам когато някой стои пред моя творба, да почувства поезията на момента, което да го накара да изживее това, което аз чувствам докато рисувам.
-Какво е необходимо да нарисува един художник-архитект, за да предизвика такова преживяване у зрителя?
-Първо трябва да излезе извън контекста на архитектурното мислене, което стиска художника в него като менгеме. Важни са и мащабът, живописта и сюжетът. Когато съм била искрена и съм го изляла наведнъж, веднага си личи в картината и няма как това да не предизвика силни чувства у зрителя.
-Как трябва да се интерпретира виталната енергия на природата, нейната вечна променливост, многообразие на формите и състоянията?
-Разнообразни са начините за интерпретация. Моята е много по-поетична, отколкото на повечето художници, понеже рисувам нещата с експресионистичен детайл. Понякога това ме кара да променям картината в един по-късен етап, като наслагвам върху нея различни слоеве от мазки - топли и студени. Това помага за едно обогатяване на живописта, тъй като топлото и студеното взаимно проникват едно в друго. Изразяване на енергията на природата и нейната динамика се постига само чрез това многоцветие и със сочността на цвета.
