Ванга е извисен дух от много по-висше равнище, но бе приземена тук, за да може да общува с такива бунаци като нас, каза художникът, който вчера откри своя изложба в Галерия „Пролет“
Интервю на Светла Русева с живописеца
Живописецът и монументалист акад. Светлин Русев представи в бургаската галерия „Пролет“ свои живописни платна. Бургаският график Стоян Цанев и цигуларят Минчо Минчев бяха сред най-близките му приятели, дошли да го поздравят.
Акад. Светлин Русев е роден през 1933 г. в Плевен. През 1959 г. завършва Художествената академия в София при проф. Дечко Узунов. От 1967 г. живее и работи в София.
Самостоятелни изложби в София (1963, 1967, 1973, 1977, 1980, 1982, 1986) и в чужбина: 
Москва, Ленинград, Мексико, Будапеща, Варшава, Букурещ, Берлин, Виена. Творбите му се намират в Национална художествена галерия в София и в много художествени галерии и честни колекции в България и чужбина. Носител е на много награди, между които голямата награда на Съюза на българските художници - 1986 г., награда на името на Владимир Димитров-Майстора - 1987 г., на името на Кирил Петров - 1988 г., награда за портрет Радом - Полша, награда "Габриел Оливие” - Монако, държавна награда "Паисий Хилендарски".
От 1975 г. е професор в Художествената академия, а от 1973 до 1985 г. е председател на Съюза на българските художници. Директор е на Националната художествена галерия от 1985 до 1988 г. През 1985 г. подарява на родния си град голяма колекция от съвременно и класическо българско изкуство, източно и африканско изкуство, която е открита като постоянна галерия.
-След две години отново сте в галерия „Пролет“. С какво е по-различна изложбата, която днес откривате?
-Старая се всяка изложба да е различна. Към Пролетина Иванова обаче имам и задължение, и сантимент. Помня още началото в нейната галерия. Тя работи много професионално и с любов към авторите. Тук винаги е приятно да участва човек, защото знае, че преди него е имало много добри автори, а вероятно и след мен ще има също такива. Това е една атмосфера, която винаги ме е привличала. А тази изложба е много по-различна от предишната, която бе доста необичайна. На тази имам серия от параклиси и един портрет на майка ми...
-Вие сте академик, но като че ли не обичате да давате оценки на своите колеги, на творбите им, но все пак накратко какво бихте казали за българското изобразително изкуство?
-Това е сложен въпрос, защото българското изкуство е много различно, но е доста живо и с участието си в чужбина показва, че не е изолирано от това, което става в Европа и в света. Когато направихме Музея на българското изобразително изкуство и Националната галерия се подреди с творби до 1990 г. се видя, че то е изключително, т.е. съизмеримо е с най-доброто, което е правено по същото време в Европа. Това е един прочит, който дава възможност да се види през тъй наречения тоталитарен период какво е правено.
- За Квадрат 500 много различни мнения се чуха – от крайно отрицателни през умерени до възторжени. Кое запомнихте от тях?
-Радва ме, когато виждам толкова много посетители и как се вълнуват. Мнението на хора, които не са стъпвали на изложби, а имат претенции, не ме интересува толкова. Професионалистите виждат, че 
нашето изкуство има сериозни традиции и развитие в различни направления. В галерията има изключителни колекции от Индия, от Африка, от Япония и западноевропейско изкуство, което е съизмеримо с нашето. Критиките бяха от хора, които най-вече искаха да видят себе си, и то там, където изобщо нямат работа.
-Защото не са достигнали това ниво ли?
-Не. Националната галерия има откупени творби до 1990-та година. След това голяма част и от моите неща са в частни колекции. Някой иска да види там това, което сега се прави, но няма да стане. Може да го намери в други изложби. Това, че има различни мнения, не ме смущава. Щеше да е събитие да се направи нещо и да няма недоволни.
-Знам, че няма да ми кажете кой от бургаските художници ви е любим. Затова ми се иска да ви попитам с кого от тях сте имали запомнящо се общуване.
-С Георги Баев. Откривал съм негови изложби. Заедно изложихме свои творби във Виена и тогава получи Хердеровата награда. Приятел бях и с Тодор Атанасов, с Ненко Токмакчиев, с Кирил Симеонов, на когото в „Квадрат 500“ показахме няколко негови неща и те са изключително интересни.
-А Георги Баев присъства ли в „Квадрат 500“?
-Да и то много сериозно. На Ненко също показахме творби от различни периоди.
-Имате ли любима сграда, символ или приятел от Бургас, които ви се иска да нарисувате?
-Исках дори изложба да направя с пейзажи от този град, но ми трябва време.
-Не искам да ви връщам във времето, когато Ванга бе жива, защото бяхте близки и трудно се преживява това, но все пак сега твърде много хора я цитират и говорят за пророчествата й. Говорила ли е тя за Трета световна война?
-Не искам да говоря за това. Има неща, които са верни, но не е толкова важно какво е познала и пророчествата й. Нейната мисия бе много по-голяма. Тя помагаше и за моралното, и за физическото изцеление на хората. Тя не е медиум или контактьор в обикновения смисъл на думата, а бе изпратена на земно ниво, т.е. приземена по такъв начин, че да може да общува с такива бунаци като нас. Нашето несъвършенство е очевидно, за да може да ни изтърпи. Тя е дошла на нашето ниво, а всъщност е извисен дух от много по-висше равнище.
-Какво не разбрахме от нейните думи ние, българите?
-Не проумяхме цялото благородство на нейната кауза. Когато конкретно гледаше на някой, тя даваше съвети да е по-добър.
-Тя бе дълбоко вярваща. Изказвала ли е опасения за православието?
-Много неща е казвала. Тя бе вярващ човек и то много повече от тези, които само се кръстят. Самата тя бе един храм. Това нашите свещеници трябва да го разберат и да бъдат малко по-внимателни и пестеливи, когато споменават името й, а така също и на хора с висша мисия като Петър Дънов.
-Какво ще пожелаете на бургазлии?
-Здраве, вяра и надежда, че България е обречена да оцелее и да се оправи.
